Стивън Ериксън - Сакатият бог

Убиецът спря и тръсна рамене като мечок.

Бързия Бен се изправи и се обърна към Паран.

— И да не сте мигнали, сър. Ясно?

— Ще бдя, Върховен маг — увери го Паран. — Но съм притеснен. Какво мислиш, че ви очаква?

— Освен един-двама Чисти Форкрул Ассаил? — Бързия Бен изсумтя, после се намръщи. — Не съм сигурен. Нещо.

— Давай да почваме — изръмжа Калам.

Паран свали шлема си и го остави на масата. Беше странно изделие, от Унта, подарък от Рит Бюд, и все още не бе свикнал с тежестта му. Обърна се към двамата и рече:

— Мисля, че трябва да… — И млъкна. Беше сам в палатката. — Богове на бездната, добър е.

А после, с изведнъж разтуптяно сърце и свит от нерви стомах, извади дървената карта, приготвена от Ормулогун. Огледа я на светлината на фенера. „Първата истински малазанска карта за Драконовата колода. Караш ме да се гордея, художнико.“

В средата на тъмно поле бе изобразен безформен смътно лъскав предмет.

— Ашикът в Дупката — прошепна Паран.

Невидим за всички, Калам крачеше безшумно по настлания с камък път. „Дано да сме невидими и за Чистите. Е, скоро ще го разберем.“ Вдясно и вляво от него в дълбоките окопи стояха часови, опрели гърди на стената, и гледаха надолу към нашествениците. В краката им смътно блещукаха сигнални фенери. Зад тях се издигаха първите насипи пред главната траншея: струпани камъни и пръст, достатъчно високи, за да осигурят прикритие от стрели, и достатъчно коварни, та да забавят щурма на нападателите.

Самите траншеи бяха пълни с войници на Коланси. На седем крачки зад тях и по-нагоре по склона минаваше окоп със стъпала за стрелците. Щяха да стрелят почти от упор, над главите на първата линия защитници, и да поразяват малазанците, които успеят да се покатерят по насипа.

Калам се надяваше, че проклетата карта на Паран ще подейства. Надяваше се, че Върховният юмрук в момента вижда каквото вижда и той. „Това може да се окаже много гадно. Там, горе някъде, има способен командир. Бързак… не мисля, че това е работа на Форкрул Ассаил. Тук е пипал професионален военен. Вероятно командирът на Вълците. Дано да се сетиш и ти за това.“

„Чакай… наемници, облечени във вълчи кожи? Не, не може да са те. Други трябва да са.“

Имаше още два пояса, успоредни на първата линия, с подравнени рампи за изтегляне в случай, че първата траншея бъде превзета. И много резерви, разположени в три укрепени лагера точно над последния пояс. Калам прецени, че трябва да има поне шест хиляди Изповядани. „Добре, че не съм на твое място, Паран.“

Още по-нагоре, където му се стори, че вижда билото и зад него проходът се изравняваше, пътят бе преграден от каменна порта с ниска стена над ров, изпънат от двете страни. Зоната бе добре осветена и се виждаха роти тежка пехота. Бяха будни, разделени на отделения по десет души, всяко отделение строено в кръг с лице навътре… войниците се молеха.

„Фанатици. Това е лошо. Виждали сме го преди, много пъти. Да се предадат? Изключено. Обаче…“ Все още бяха твърде далече, за да е сигурен. Огледа за знамена, но нямаше. „Там.“ Войник в пълно снаряжение до портата. „Богове на бездната! Шибани периши!“ Калам спря. Умът му заработи трескаво. „Обърнали са се срещу нас? Кругава? Не мога да го повярвам — войници на Вълците. Богове, кои други може да са? Калам, идиот такъв. Гуглата да ме вземе, Гуглата да ни вземе всички.“

„Но… ако Кругава е тук, нищо чудно, че отбраната е толкова здрава.“

„Добре. — Закрачи отново напред. — Предателите получават каквото заслужават.“

Портата бе преградена с издадени напред шипове от черно желязо. Най-долният ред, високи до глезена, стърчаха на педя дължина над най-високите, освен реда на нивото на очите. Зад портата стоеше самотен страж от перишите, със спуснато забрало и тежко копие.

На десет крачки от него Калам слезе от пътя, мина покрай дренажния изкоп и се спусна в рова. На дъното в земята между острите камъни бяха набити къси дървени шипове. Брегът срещу стената бе напоен с катран. „Огнен вал. Гадно ще е тук, много. Дано да си близо, Бързак. Дано разбираш какво трябва да направя тук.“

Промъкна се предпазливо през рова. Изчака за миг, след което прошепна ключовата дума, която му бе дал магьосникът. Изпита внезапна безтегловност, протегна се нагоре и без усилие се изкатери през стената и я прехвърли. Щом стъпи на земята от другата страна, безтегловността изчезна. „Никакъв сигнал за тревога дотук, добре. Засега обещанието на Бързака, че ще може да скрие магията, май държи.“ Отпред имаше други стражи, но разредени достатъчно, за да може лесно да мине между тях. Навлезе в лагера.