Стивън Ериксън - Сакатият бог

Чакаха встрани от пътя. Накъсаният край на колоната вече беше подминал. Блистиг стоеше срещу другите скръстил ръце.

Кайндли и Рабанд се приближиха.

Нефритените странници грееха с толкова ярка светлина, че хвърляше резки сенки и сякаш въздухът на самата пустиня беше объркан, съвсем не толкова студен, колкото трябваше да е. Никакъв вятър нямаше и безмълвие обкръжаваше групата.

Блистиг срещна погледа на Кайндли, без да мигне.

— Тази нощ екзекутирах изменник, Кайндли. Нищо повече. Пазех резерви вода — знаех, че ще дойде момент на голяма необходимост.

— Точно тъй — отвърна Кайндли. — Я пак, колко бурета бяха? Четири? Пет?

— За офицерския корпус, Кайндли. И малко за морската пехота и тежките, ако преценим. Нямаше да е много, вярно, но все пак нещо… може би достатъчно. Адюнктата не се ли изрази ясно? Десантчиците и тежките пред всички останали. Всъщност останалите са без значение.

— Лейтенант Поурс не беше под твоя команда, Блистиг.

— Актове на измяна са в компетенцията на всеки командващ офицер, който се окаже на мястото, Кайндли. Действах според военния закон в този случай.

— Онази вода — каза Рутан Гъд — беше раздадена на децата от Змията, по пряка заповед на адюнктата.

— Адюнктата нищо не знаеше за това, капитан Гъд, тъй че говорите глупости.

— Всички знаехме за личния ти склад, Блистиг — изсумтя Фарадан Сорт. — Просто чакахме да направиш хода си. Но първо, не можеш да претендираш за нещо, което никога не е било твое, въпреки че вече го няма. Ако тук има измяна, Блистиг, тя е твоя.

Той се изсмя презрително.

— Точно тук сте се объркали всички — всички! Цялата тази глупост с „всички сме заедно в това“ — тъй че най-низшият копач на кенефи получава същата дажба като Юмрук или капитан, или самата проклета адюнкта — светът не е подреден така, и с основание! Ние, знатните, сме заслужили по-големия дял. Заради по-големите ни отговорности, по-големите ни умения и дарби. Така е уреден светът, приятели.

— Не знаех, че си знатен, Блистиг — подхвърли Фарадан Сорт.

Той се намръщи.

— Има други пътища към привилегията, Сорт. Виж себе си в края на краищата. Дезертьор от Стената, а ето те тук, проклет Юмрук. И Кайндли, издигна се от прост войник, нали? И не беше стремглаво издигане, нали? Десетилетия посредственост, а, Кайндли? Просто надживя всички останали.

— Всичко, което казваш, Блистиг — заговори Рутан Гъд, — омаловажава първоначалния ти аргумент. Май няма нито един знатен тук сред нас. Всъщност само адюнктата може да претендира за това.

— Жена, която предаде собствената си класа — каза с хладна усмивка Блистиг. — Измяната започва от върха, ако ще говорим за Ловците на кости.

— Всички ли се каниш да убиеш, Блистиг?

— Кайндли, оказва се, че не е нужно да го правя, нали? С нас е свършено. Всички тия предупреждения се оказаха верни. Тази пустиня не може да се премине. Провалени сме. Във всяко отношение. — Поклати глава. — Направих проклета услуга на Поурс. Направих го бързо.

— И очакваш някой от нас да го направи също толкова бързо за теб ли? — попита Рутан Гъд.

Блистиг сви рамене.

— Защо не? Вече ми е все едно. Честно. Тя вече ни уби всички. От твоя меч ли ще е, капитан Гъд? Направи ми услуга — направи го леденото.

— Никой няма да те убие тази нощ — рече Кайндли, откопча оръжейния си колан и го хвърли настрани. — Носим тези титли. Юмруци. Хайде да открием първоначалния им смисъл, ти и аз, Блистиг.

— Шегуваш се, старче.

Фарадан Сорт се обърна към Кайндли и каза притеснено:

— Какво правите? Просто да го домъкнем пред адюнктата. Кайндли!

Но Кайндли налетя. А Блистиг го посрещна.

Бяха твърде слаби, за да се наранят сериозно. Боят беше жалък. Удари, които не можеха дори да охлузят кожата, удари, които едва можеха да натъртят. Три-четири замаха и двамата бяха на колене, на три стъпки един от друг, задъхани и навели глави.

Когато Кайндли вдигна поглед, Блистиг хвърли в очите му пясък, протегна ръце, сграбчи го за главата и я дръпна към коляното си.

Сорт понечи да се намеси, но Рутан Гъд се пресегна и я задържа.

Ударът трябваше да пръсне носа на Кайндли, но не стана това. Главата му се натресе в слабините на Блистиг.

Той изпъшка и се смъкна на пясъка.

Кайндли се опита да се изправи, но падна по гръб и стисна очи; гърдите му се надигнаха, за да вдиша.

— Това беше — каза Рутан Гъд. — Приключиха.

— Тъпо! — Фарадан Сорт издърпа ръката си от ръката на Гъд и застана над двамата. — Защо беше нужно това? Ако войниците ви бяха видели… тъпаци с тъпаци! Блистиг, ако нямаше скоро да измрем всички, щях да те убия. Но не заслужаваш тази милост. Не, ще изстрадаш тази нощ като всеки друг. — След това се обърна. — Капитан Рабанд, помогни на Юмрука си.