Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Сигурно тича по задача за Поурс, сержант.

Детсмел изсумтя:

— Задача? Ума ли си загуби, Троут? Никой вече не тича по задачи. Трябва да е тук. Не, не ми харесва това.

Балм смъкна шлема си и се почеса по темето.

— Троут, що не се качиш горе и да огледаш, а?

— Нищо няма за крадене там, сержант.

— Знам го и ти го знаеш, но това не значи, че някой друг го знае. Хайде.

Троутслитър изпъшка и бавно се изправи. Затътри се покрай фургона.

— Уидършинс — рече Балм, — иди да поговориш с влекачите, виж какво знаят.

— Знаят само как изглеждат собствените им крака, сержант.

— Все едно.

Магът тръгна към предницата на фургона.

— Пълзим — подхвърли Балм и изгледа накриво едва тътрещите се колела. — Късмет ще имаме, ако направим две левги тая нощ.

Троутслитър понечи да се качи.

Стрела на арбалет излетя от тъмното, удари го в десния бут и той изрева.

Балм се обърна рязко и вдигна щита си. Друга стрела се натресе в него, плъзна се покрай лицето му и сряза бузата и ухото.

— Засада!

Фургонът изскърца и спря.

Троутслитър беше паднал и съскаше порой ругатни. Детсмел се хвърли по очи до него.

— Стой мирно, проклет да си — ще го изрежа или не ставаш за нищо повече!

Но Троут бе успял да сграбчи с ръка дръжката на стрелата. Отпра я и я хвърли настрана.

Детсмел го зяпна — не беше издал нито звук.

Троутслитър му даде знаци с ръце: „Някой във фургона.“

Лечителят кимна и се огледа. Балм беше приклекнал ниско зад щита си, приготвил за атака късия меч. Уидършинс не се виждаше никакъв. Последните редовни откъм този фланг просто се бяха стопили напред и макар сиянието от Странниците да къпеше равната пустиня в призрачно зелена светлина, нападателите им също не се виждаха.

Детсмел вдигна камъче и го хвърли към Балм. Удари го в бедрото и сержантът извърна рязко глава.

Още ръчни сигнали.

Балм отстъпи назад, докато не опря гръб в предното колело на фургона. Мъчеше се да оближе с език кръвта, стичаща се по бузата му. Направи няколко жеста с дясната си ръка, а след това се озърна през рамо към Детсмел и с изплезен все още език му кимна.

Детсмел се спогледа с Троутслитър и му кимна нагоре. „Правим показно.“

Троут извади ножовете си и се присви за скок.

Ракъл стоеше абсолютно неподвижен. Не вървеше както го бяха замислили. Един ранен досега. Юмрукът нямаше да е доволен, но може би щеше да успее да ги измъкне от кашата.

Чу как раненият изсъска:

— Качи се горе, Детсмел, и огледай.

— Ума ли си изгуби, Троут?

— Просто го направи — изръмжа сержантът.

Тежестта на фургона се измести. „Идва. Ей, Детсмел, имам тук една хубава изненада за теб.“ Стисна дръжката на боздугана в дясната си ръка.

Звук от задната страна на фургона. Извърна се и раненият изникна пред очите му. „Мамка му!“

Фургонът отново се разтърси и Детсмел се покатери от едната страна.

Ракъл погледна отново към Троутслитър и видя, че му се хили.

Време беше да се маха. Надигна се, завъртя се рязко…

Ухиленият Уидършинс заби късия меч в корема на кучия син и след това — нагоре към сърцето му.

— Наведи се, Уид! — изсъска Троутслитър.

Той се остави тялото да го дръпне надолу зад някакви бали и попита:

— Къде е другият?

— Повече са — отвърна Детсмел и се смъкна във фургона. — Двама според мен. С арбалети. Залегнали са в плитки ями някъде там.

Фургонът силно се разтърси от другата страна и сержант Хелиан ги зяпна отгоре.

— В беда ли сте, момчета?

— Наведи се, сержант! — изсъска Троутслитър. — Имат арбалети!

— Оу? Къде?

— В пустинята.

Тя примижа накъдето й сочеше, после изкомандва:

— Отделение, развърни се — атакуваме окопани позиции. Време е за лов на зайци. А, и вдигни щитовете — имат арбалети.

Детсмел зяпна Троутслитър, но той само поклати глава.

— Слушай, сержант…

— Имаш един ранен тука, лечител — рече Хелиан и тръгна през фургона, последвана от двама войници от отделението й. Другите бяха заобиколили фургона и бавно настъпиха по фланговете. Хелиан скочи долу. — Сержант Балм, ще държите тук, нали? Ние го поемаме.

— Няма да ги намерите — отвърна Балм. — Видях две сенки да притичват.

— Сериозно? Накъде?

— Към редовните. Изгубихме ги, Хелиан.

— Какво търсеха?

— Гуглата знае.

— Браво, Уид. Макар че щеше да е добре, ако го беше задържал жив — каза Детсмел.

— Не ми беше до приказки — отвърна Уидършинс. — Сигурно са убили Шортхенд.

Детсмел се намръщи. Би трябвало и сам да се сети за това.