Стивън Ериксън - Сакатият бог

Точно както тежките не бяха волове, така и не всички редовни бяха товарни мулета. Бяха видели, бяха чули. Бяха схванали за какво става въпрос. И това беше добре.

По-добре, отколкото да ги избият всичките, нали? „Щеше да отнеме цяла нощ. Ако не и повече.“

— Намерихме го, Юмрук — каза капитан Рабанд.

Кайндли се обърна към Балм.

— Изтегли всички веднага — това е между мен и Блистиг, ясно?

Сержантът кимна, но след това се поколеба.

— Юмрук? Ще го убиете, нали?

— Сержант?

— Ами, сър, просто… ако вие не щете, заради разни правила там, една дума на Троутслитър или на Смайлс, дето е в отделението на Тар, или…

— Десантчик, чуй какво ще ти кажа. Освен ако не държиш да видиш някой от морската пехота обесен, няма да пипате Юмрук Блистиг. Ясен ли съм?

— Да ме прощавате, Юмрук, но до изгрев-слънце всички ще пълзим, и то ако можем. Тъй че тая заплаха не значи много, ако ме разбирате. Имаме списък под името на Блистиг, Юмрук, и очакваме да драснете една хубава червена черта през тоя списък, като почнете с него.

— Говориш за бунт, сержант.

— Гадна дума, сър. Как го наричаха Подпалвачите на мостове? Чистка. Стар малазански навик, нали? Подхванат от самия император, а императрицата после правеше същото.

— И се опита да го направи с уикците, сержант. Или си забравил?

— Да, лесно е да се увлечеш, сър. Но тази нощ говорим за един човек.

Кайндли погледна Рабанд, който стоеше отстрани и чакаше.

— Сам ли е Юмрукът, капитане?

— Не, сър. Юмрук Сорт и капитан Сканароу са с него, също и капитан Рутан Гъд. Предявено е обвинение, сър… канех се да ви го кажа, но… — И изгледа накриво Балм. — Рутан Гъд казва, че на ножа на Блистиг има кръв. Кръвта на Поурс.

— Проклетата гуша на Тогг! — изруга Балм. — Тоя човек луд ли е?

Рабанд сви рамене.

— Водете, капитане — каза Кайндли толкова тихо, че думите едва се чуха.

Балм се загледа след тях.

Детсмел вървеше на крачка след водача си. Отпред другите Т’лан Имасс бяха вдигнали платнище. Имаше запалени фенери, със смъкнати капаци и вдигнати фитили, които горяха ярко. Беше много назад по дирята на колоната, четирийсет или повече крачки. Наблизо стоеше килнат на една страна фургон. Видя тялото на Поурс в рязката светлина под платнището.

„Толкова кръв… Няма да оцелее.“ Подмина водача си Т’лан Имасс и се пъхна под платнището. Смъкна се на колене до Поурс и огледа раната. „Над сърцето. Би трябвало вече да е мъртъв.“ Но виждаше пулсациите на изтъняващите струйки кръв. Поурс дишаше плитко и хрипливо.

— Нямам магия тук — промълви той, вдигна очи и видя само сбръчкани, безжизнени лица, зяпнали го отгоре. „Мамка му, никаква помощ от тях.“

Отново се взря в Поурс.

— Виждал съм вътрешностите на много хора. Живи и мъртви. Добре. Имах един учител някога, жрец. Приготвяше мъртвите за погребение. Имаше някои радикални възгледи. Богове, защо не? Той все едно ще умре.

Извади комплекта си за шиене.

— Казваше, че трябва да е възможно да бръкнеш в едно тяло и да зашиеш прободеното, вътре. Не че ще помогне много, ако пробода и дроба. Но няма никаква пяна на устата. Още не. Тъй че… Мисля да опитам. — Вдигна глава. — Двама от вас — раната трябва да се държи отворена, колкото може по-широко — богове, колко мръсни изглеждат пръстите ви, Имасс.

— Нищо живо няма по ръцете ни — рече единият.

— Какво общо има това?

— Няма да донесем зараза на плътта, лечителю.

— Но ножът сигурно е донесъл.

— Кървенето е прочистило раната, лечителю. Най-големият риск от зараза ще е от твоите ръце и инструментите ти.

Детсмел се намръщи, докато вдяваше сухо черво в иглата.

— Онзи стар жрец казваше същото. Но нищо не мога да направя за това, нали?

— Да. Не можеш.

Изведнъж му причерня и той стисна очи. „Невероятно. Самият аз умирам, докато се опитвам да спася друг човек от същото. Има ли изобщо някакъв смисъл в това?“

Отвори очи. Двама Имасс бяха коленичили и посягаха да разтворят раната.

— Бръкнете с пръстите си навътре — трябва да видя колкото може повече. Не, чакайте. Виждам само пръстите ви.

Единият проговори:

— Лечителю. Единият от нас ще задържи раната отворена. Другият ще бръкне вътре и ще намери двата откъснати края на кръвоносния съд.

— Да! Точно така! И щом ги хванеш, стисни здраво — спри изтичането на кръвта, — а после ги събери, за да мога да ги видя.

— Готови сме, лечителю.

— Загубил е много кръв. Изненадан съм, че все още не е мъртъв. Сигурно просто ще го убия. Или ще умре след това. От загуба на кръв. От заразяване. — Замълча и погледна унилите безжизнени лица. — Добре, трябва да махна всичко това от ума си. Почваме.