Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Чиста значи. Това ли е правилният термин? Не със смесена кръв — онези, които наричате Разводнени , като „разредени“ един вид. Не, ти си истинска Форкрул Ассаил. Дошла си да… отсъдиш? — И се усмихна.

— Човешката наглост ме изумява — отбеляза сестра Опровержение. — Навярно, при определени обстоятелства, е оправдана. Например когато си имате работа с други от вашия вид, които сте направили безпомощни и подчинени на милостта ви. Или с по-низши зверове, когато дръзват да се опълчат на тиранията ви. В двореца на мъртвия вече крал на Коланси има една огромна зала, пълна с препарирани трофеи — животни, убити от кралската фамилия. Вълци, мечки, диви котки. Орли. Елени, лосове, бедерини. Придадени са им свирепи пози в знак на онзи сетен миг на непокорство — на наглостта им да отстояват правото си на свой живот, предполага се. Ти си човешко същество — човек, какъвто беше кралят на Коланси. Можеш ли да ми обясниш тази мизерна нужда да се избиват животни? Трябва ли да повярваме, че всеки един звяр в онази зала се е опитал да убие убиеца си?

— Виж сега — отвърна мъжът, — признавам, че имам лично мнение по тези въпроси, но трябва да разбереш: никога не съм могъл да проумея удоволствието от избиването. Онези, които съм познавал, които са се забавлявали с подобни дейности, ами, причините, които обикновено ми изтъкват, не ми звучат особено логично. Могла си просто да попиташ краля на Коланси.

— Попитах го — отвърна сестра Опровержение.

Той вдигна вежди.

— И?

— Каза, че го карало да се чувства едно цяло с животното, което е убил.

— Аха. Чувал съм нещо подобно.

— Съответно — продължи тя — убих всичките му деца и заповядах да ги препарират и изложат в същата зала. Желанието ми бе той да се почувства едно цяло с рожбите си.

— Едва ли е било много успешно, нали?

Тя сви рамене.

— Да чуем твоето мнение тогава.

— Някои потребности са толкова жалки, че не могат да бъдат удовлетворени другояче освен с убиване. Нямам предвид тези от нас, които ловуват по необходимост. Това е просто храна. Но нека си го признаем — щом започнеш да засаждаш градини, да засяваш ниви и да гледаш домашни животни, вече не ти се налага да ловуваш за храна.

— Кралят каза също, че това било неговият начин да почита природата.

— Като я унищожава?

— И аз си помислих същото, човеко. Но пък не е ли това основната ви форма на почит?

— Виж, това е проницателно, макар и леко болезнено наблюдение. Но прецени: с убийството и препарирането на онези деца не си ли проявила и ти същата отвратителна наглост, която толкова е оскърбила чувствата ти?

— Беше експеримент, за да видя дали и аз бих могла да се почувствам едно цяло с тези, които убивам. Уви, не стана. Почувствах се… тъжна. Че трябва да имам такава власт в ръцете си и да избера да я използвам за унищожителни цели. И все пак открих нещо друго — една истина за самата мен всъщност. В унищожението има удоволствие и то е удоволствие от най-гнусния вид. Подозирам, че това се обърква с представата за „сливане в едно цяло“ от такива патологични убийци.

— Вероятно си права.

— Защото те всъщност не са особено интелигентни.

— Допусках, че рано или късно ще стигнеш до това мнение.

— Защо?

— Ами, имам чувството, че изпитваш потребност да оправдаеш нашето избиване и макар да съжаляваш по-низшите зверове на този свят, твоето определение за „по-низши“ не включва хората. И все пак, по ирония, оправданието ти се основава на същия арогантен възглед за превъзходство, който намери за толкова укорим в кралската фамилия на Коланси. Неразумният звяр може да бъде убит безнаказано. Разбира се, в този възглед изобщо няма никаква логика, нали?

Сестра Опровержение въздъхна.

— Това бе изключително забавно. Сега обаче ми се налага да те поканя да отнемеш живота си, за да можем да сложим край на тази безсмислена битка. Бих искала да мога да те уверя, че ще се отнесем добре с армията ти и прочие. Но истината е, че аз ще ги командвам — точно както командвам Изповяданите. И със силата на своя глас ще ги настроя срещу враговете си, които и да бъдат те, и ще те се бият без страх. Ще се бият с ярост, каквато никой от вас не е виждал сред вашия вид, защото възнамерявам да ги използвам , както вие използвате коне или бойни кучета. С други думи, като добре обучени животни.

— Каква потискаща идея, Форкрул Ассаил. Онези жалки потребности, за които говорих, всички те се свеждат до власт. Кралят е убивал онези животни, защото е имал властта да го прави и изразяването на тази власт го е карало да се чувства добре. Но това никога не продължава дълго, тъй че е тръгвал отново, за да убие още. Намирам го за жалко. А всичко, което ми каза ти, ами, всъщност е същият боклук. Със своя глас и с магията на Акраст Корвалайн ще се опиташ да запълниш пустотата в душата си, пустотата, която е глад за господство, докато горчивата истина е, че всъщност не господстваш над нищо и че вселената е предопределена да те погълне също както поглъща всичко останало.