Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Знаеш ли какво е станало с този град?

Той погледна намръщено ноктите си.

— Гласувах против отсядането ни тука. Но се оказах малцинство. А после Даруджистан взе, че ме уби.

— Но не разбра защо, нали? Вече мога да ти го кажа, Блупърл. Вече знам защо.

Той прибра ножа в канията и звукът, който издаде оръжието, бе толкова рязък, че я накара да затаи дъх. Погледна я и рече:

— Преосветихме това място, разбра ли го? С проливането на цялата тази кръв… Вече се раздвижваше, когато влязохме, но ние, така да се каже, боядисахме камъните в червено.

— В смисъл?

Той сви рамене, отново извади ножа и се захвана с чистенето на ноктите също като преди.

— Тук сме в безопасност, Пик.

— Ти може би — изсумтя тя.

— Скоро трябва да тръгваш, сержант. Извън града. Ще имаш ли проблем с това?

— Нарече ме сержант.

— Нарекох те, да. Защото предавам заповеди тука. Нищо повече.

— Чии заповеди?

Той загледа ноктите си.

— Няма такова нещо като уволнение от Подпалвачите на мостове, Пикър.

— Я си върви при Гуглата!

Той се изсмя, отново прибра ножа и този път звукът бе по-силен и смущаващ отпреди.

— Там, където е Гуглата, не отивам, Пик. Имаме си отново подходящия командир, когото трябваше да имаме от самото начало. По чии заповеди ли, сержант? — Извади пак ножа. — На Уискиджак.

— Какво общо има той с всичко това? Знам кого трябва да намеря. Знам дори къде се е скрил и това, че стои извън Даруджистан, ми говори, че е по-хитър, отколкото изглежда. — Вдигна ръката си и зърна блясък на сребро. Зяпна с ужас гривните, които бяха стегнали ръцете й над лактите. — Богове на бездната! Как се върнаха тия? Махни ги от мен!

— Трийч се нуждае от теб. Тигърът на Лятото и прочие. — Блупърл й се ухили. — Всичко се мъти отново, скъпа.

— Мамка му! Сложих ги само защото бяха красиви!

Той я гледаше, кривнал глава.

— Дебелееш ли ни, сержант?

Тя се намръщи.

— Нося си ризницата под дрехите.

— И под нощничката ли? И твърдиш, че вече не си Мостовак?

— Що за сън е това?

Той пак пъхна камата в канията. Този път звукът бе толкова рязък, че я накара да потръпне.

— От важните, сержант. Погледни го така. Гуглата го няма. Портата на смъртта просто… зее. Но някой ни освети. Видели сме повече смърт, отколкото който и да е човек със здрав разум би могъл да понесе. Но ние не сме с ума си, нали? Ние сме войници. Ветерани. Здравия разум отдавна сме го оставили зад себе си. Ние сме там, където цялото безумие бушува около нас от толкова време, че и то вече не може да ни засегне. Което означава, че сме извън и едното, и другото. Какво ни прави съвършени за Портата на смъртта? Просто е, Пикър. Каквото и да погледнем, не мигваме.

— Мога да изляза от града — рече тя. — Но няма да е лесно.

Той пак започна да чисти ноктите си, острието на ножа проблясваше в мътния сумрак.

— Радвам се, че увереността ти се връща. Работата е там, че не ни се ще да се месим в ставащото тук. Освен това в момента сме малко заети.

— Значи да действам сама, така ли?

— Не точно. Уредили сме ти благонадежден… водач.

Камата отново изтрака в канията…

Това я сепна и я събуди. Лежеше потна под разбърканите завивки, Бленд хъркаше до нея. При вратата имаше нещо и се опитваше да влезе. Пикър изруга тихо и вдигна опряния на стената до леглото меч.

Видя как мандалото помръдна — и изщрака същият звук, който издаваше камата на Блупърл.

Който и да се опитваше да отвори, не успяваше.

— Що за чудесен водач си ми пратил, Уискиджак? Не може да отвори дори една тъпа врата.

— Мм?

— Спи, обич моя.

Стана и отиде до вратата. Вдигна мандалото с върха на меча, отстъпи крака назад и я дръпна.

В коридора клечеше проскубана котка.

Проскубана?

— Това гадно животно е умряло! Проклета от Гуглата немряща котка… богове на бездната.

Котката имаше плетен нашийник, кожен. От него висеше потъмняла сребърна монета или може би медальон. Пикър се наведе, хвана го и я дръпна. Намръщи се, когато котката не направи никакво усилие да тръгне, а просто се хлъзна по пода.

— Богове, вониш ужасно!

Изгнилите очни кухини я изгледаха толкова изразително, колкото би направила всяка жива котка. Пикър се наведе още малко и огледа медальона. Смътни драскотини от двете страни, име на архаичен джадроуби или на езика на ривите.