Стивън Ериксън - Сакатият бог

— А аз не слушах, тъй че как да знам какво си казвал, Геслер? И пука ли ми изобщо? Ако ми пукаше, сигурно щях да слушам, нали?

Геслер изсумтя сърдито, след което заговори на Брис:

— Принце, бих ви помолил да извините просташкото държане на приятеля ми, но пък той не е петгодишен и аз не съм татенцето му, тъй че можете спокойно да се отнасяте към него с отвращение. Всички ние тук го правим, не е ли тъй, Сторми?

— Не слушах.

— Принц Брис, за командната верига, която иска адюнктата…

— Съгласен съм да отстъпя пред желанията й, Смъртен меч Геслер.

— Е, ние не сме.

— Точно така — изръмжа Сторми. — Гес най-добре да се оправя с Че’Малле — всичко е до миризмите, нали? Трябва само да пръдне и всички мечове са извадени, което общо взето си е както си беше едно време. Ами че то в казармите още…

— Всичко е до доверието — каза момчето. По-голямото куче беше клекнало до него. Очите му блестяха войнствено на покритата с белези муцуна.

Всички се смълчаха. Тишината се проточи.

— Няма да е зле да обясниш, Гръб — каза мрачно Геслер.

Брис понечи да заговори, но Араникт го спря с ръка на рамото му.

— Всичко се свежда до това кого тя познава най-добре — продължи Гръб. — Нищо повече.

— Ние спасихме живота им! — възкликна знаменосецът.

— Млъкни, войник — сряза го Брис. — Това, което казва момчето, е смислено, Геслер. В края на краищата как може тя да разбере мотивите ни? Тази война е нейна, винаги е била нейна. Защо сме тук? Защо кралица Абрастал изглежда готова също да превърне това в своя кауза? Ловците на кости смъкнаха ледериите на колене — не бихме ли могли да таим негодувания заради това? Не бихме ли могли да мислим за измяна? Колкото до Болкандо, според всички описания хундрилите са опустошили огромни райони в кралството и са пролели кръвта на поданиците на кралицата. Заедно с перишите са подложили Болкандо на пълен грабеж.

— А защо да има по-добро основание да се довери на нас ? — попита Геслер. — Нас ни отмъкнаха и сега командваме собствената си проклета армия от гущери. Фактът е, че дезертирахме от…

— От нищо не съм дезертирал! — извика Сторми. Малкото куче заджавка.

Брис забеляза усилващата се тревога на лицето на жената от Оул. Улови погледа й и рече:

— Вие ли сте дестраянтът?

— Аз съм Калит — отвърна тя. — Не разбирам какво става. Както използвате търговската реч, има думи, които не знам. Съжалявам. — Кимна към Геслер. — Той е Смъртен меч на К’Чаин Че’Малле. Той е защитник на Матрона Гунт Мач. Трябва да се бием, за да останем живи. Има стари рани… стари… престъпления. Не можем да избягаме. Гунт Мач не може да избяга. Воюваме и ще воюваме.

— И по някакъв начин адюнктата разбира тази истина — разсъди Брис. — Как?

Калит поклати глава.

— Не я познавам. Но… — Посочи момичето до Гръб. — Където отиде тя, има огън.

Геслер потърка лицето си с ръце.

— Нашата… Цеда. Синн. Без нейната магия и на Гръб На’Рук щяха да ни победят. Не на земята, а от небесните крепости. — Въздъхна. — Тъй че Синн и Гръб спасиха живота на всички ни. Адюнктата каза, че ще ни трябват.

— Не — поправи го Сторми. — Каза, че ще са в по-голяма безопасност с нас, отколкото с нея.

Геслер се обърна към Брис.

— Мислехме да тръгнем след нея — в онази пустиня.

— Няма да бъде отклонена — каза Брис. — И не иска никой от нас да я последва. Убедена е, че ще сме нужни другаде.

— Не мога да поема командването — каза Геслер. — Аз съм само един проклет от Гуглата морски пехотинец, шибан сержант.

— Беше проклет Юмрук , Геслер! — настоя Сторми.

— За три дни…

— Докато те разжалваха, да! А защо те разжалваха? Не искаш да го кажеш, нали?

— Остави…

— Няма! — Сторми изпъна пръст към приятеля си. — Ти си въобрази, че може да си следващият Дасем! И взе, че закле душите на всички ни на един проклет бог! Не ти е за първи път да си Смъртен меч, нали?

Геслер се обърна вбесен към Сторми.

— Откъде можех да знам? Не е като Финир да се е протегнал и да ме е потупал по главата, нали? А за тебе какво да кажем, Адютант ? Излъга проклетата императрица!

— Картерон и Урко ме помолиха!

— Ти предаде империята!

Цеда Синн се смееше, но беше студен и жесток смях.

Калит бе пребледняла и отстъпи назад, въртеше широко отворените си очи от Геслер към Сторми и обратно.

— Точно за това ще сте нужни — рече Синн на Геслер. — Но няма да ви хареса. Ха! Изобщо няма да ви хареса!

Геслер понечи да се нахвърли върху момичето, но Сторми го спря и го избута назад.