Стивън Ериксън - Сакатият бог

Справедливост изръмжа, пристъпи напред и я зашлеви толкова силно, че главата й изпращя. Жената рухна. Форкрул Ассаил застана над нея и за миг помисли да й строши гърлото с пета.

Една стрела забърса лявата й скула и отвори червена резка.

— СПРЕТЕ ВСИЧКИ!

Жената в краката й простена и се опита да се надигне. Ядосана, Справедливост се пресегна надолу, вдигна я и я запокити в морето на десет крачки отдясно. Изпъна дълъг пръст към магьосничката.

— Ще говоря на теб!

Другата жена с нея изкрещя:

— Тогава спри да убиваш екипажа ми!

Справедливост опипа с пръст резката на скулата си — раната вече се затваряше. Въздъхна. Гърдите я боляха, но костите бяха започнали да заздравяват и болката бързо заглъхна в сърбеж.

— Те ме нападнаха. Аз просто се защитих. Всъщност — добави, докато се приближаваше, — ако исках да ги убия всичките, вече щях да съм го направила.

— А онези пет трупа ей там?

— Както казах, щях да съм ги убила всичките.

Захвърлената в плитчините жена се изправяше колебливо. Справедливост я изгледа за миг и каза кратко.

— Ако отново ме нападне, ще я убия. — Обърна се към магьосничката. — Кажи й го ясно — твоя е, нали?

Ниската пълна магьосничка размърда странно пръстите на едната си ръка.

— Много ми е трудно да я задържа да не ти откъсне главата. Определено боравиш добре с думите, Инквизитор, но това няма да се получи втори път.

Справедливост присви очи към третата жена и изсумтя.

— Казано е, че Селението на Смърт е раздрано. Вашият вид ли вече носи чума на света?

— Не нося никаква чума — отвърна жената.

Форкрул Ассаил се намръщи. Видиотена ли беше тази? Знаеше много добре, че мозъкът на такива същества често загнива непоправимо.

Мъжът, който стоеше до немрящата, я беше зяпнал с единственото си здраво око.

— Какво каза тя, капитане? Че си чумава ли?

— Не, Хубав, каза, че си идиот. Сега млъкни и вземи събери екипажа, че виж как се пръснаха кой накъдето види, и назначи погребален наряд и каквото трябва там. Хайде.

— Слушам, капитане. — После се поколеба и изхриптя дрезгаво така, че да го чуят всички: — Ако някой е чумав, това е тя. Цялата бяла и с всичките тия вени по ръцете, и…

— Върви, Кабан. Веднага.

Мъжът кимна и се отдалечи с куцукане.

Справедливост загледа как нападналата я жена започна да събира оръжията си.

— Инквизитор — заговори магьосничката, — нямаме никакво намерение да търпим вашата… присъда. Всъщност обявяваме ви за свой враг.

— Сляпата омраза ли е единствената ви реакция? — попита Справедливост. — Наричаш ме Инквизитор, с което ми подсказваш, че знаеш определени подробности от местно значение. Но все пак титлата е предположение. Допускаш, че всички Форкрул Ассаил са Инквизитори, а това е невежество. Всъщност повечето Инквизитори, които наложихме над народите на тази земя, бяха Разводнени — в жилите им тече толкова човешка кръв, колкото и на Ассаил. Намерихме доста приятна ирония в това да наблюдаваме усърдието им, между другото.

— Въпреки всичко — отвърна магьосничката, докато продължаваше заповедните си жестове към слугинята си, — трябва да гледаме на теб като на свой враг.

— Все още не разбираш, нали? Вашите врагове са Древните сред Чистите, които искат пълното унищожение на целия ви вид, не просто на този континент, а по целия свят.

— Сигурна съм, че разбираш защо бихме могли да възразим на такива желания — рече магьосничката, а слугинята й междувременно дойде при тях и пъхна глинена лула в пухкавата й ръка. Младата жена запуфка да я разпали и продължи: — И макар, изглежда, да ми намекваш, че не споделяш ревността на вашите Древни Чисти, не мога да не се запитам какво точно те доведе тук, при мен.

— Спазарила си се с джагътите — каза Справедливост.

— Те споделят отвращението ни към вашите представи за справедливост.

Справедливост се намръщи.

— Не мога да разбера каква ценност виждат джагътите в теб, малко глупаво момиче, което си играе с гибелна магия, да не говорим за това безжизнено изчадие, приютило в себе си паразит. — Погледът й се впи в слугинята. — Има ли чар някакъв в тази? Ако има, твърде неуловим е за мен. Кажи ми, магьоснице, джагът ли е тя?

— Слугинята ми? Богове, не!

Очите на Справедливост се спряха на кораба в залива.

— Там ли е той?

— Кой?

— Твоят съюзник. Бих искала да говоря с него. Или с нея.

От лулата изпуфка облак дим.

— Извинявам се, какъв съюзник?

— Къде се крие джагътът? — настоя Справедливост.