Стивън Ериксън - Сакатият бог

— А, разбирам. Грешиш. Не съм сключила никаква сделка с определен джагът. Просто пожертвах малко кръв за привилегията на Омтоуз Феллак…

Немрящата се обърна към чародейката.

— Какво си направила?! Блудния да ме бутне — онази буря! Не можеш да…

— Необходимост, капитан Елале. А сега, моля те, поразмишлявай в мълчание за малко, нали?

— Изумена съм — призна Справедливост. — Не си представях, че ще си толкова… задръстена.

— Тръни и камъни…

— Не можеш да се пазариш с Омтоуз Феллак — не си Джагът. Не, трябва ти благословия или лична намеса, и това е вярно както за смъртен, така и за Древен бог. Този кораб е джагътски — видът му не е плавал по моретата на този свят от хилядолетия. Откъде е дошъл?

— От селението на самия Омтоуз Феллак — каза чародейката.

— Не, това е невъзможно. Освен ако някой джагът не е пътувал в лабиринта — но не, той е само лед — този кораб е построен в този свят. Разбираш ли защо това е нелогично.

— Явно не е само лед.

— Видяла си Омтоуз Феллак?

— Слугинята ми — отвърна чародейката. — Тя отпътува през портала. Влезе в Омтоуз Феллак и се върна с кораба.

Справедливост се обърна към слугинята.

— Опиши мястото, където беше.

— Просветли я — заповяда магьосничката, след като слугинята се поколеба.

Слугинята сви рамене и рече:

— Гора. Демони. Оврази. Зли маймуни.

— Не си пътувала до Омтоуз Феллак — заяви Справедливост. — Порталът се е отворил към друго селение, различен лабиринт.

— Не може да бъде — възрази чародейката. — Моят ритуал се захрани от силата на Омтоуз Феллак.

— О, спрете — провлече немрящата, беше скръстила ръце на гърдите си. — Тази Форкрул Ассаил е дошла да преговаря. Иска да предаде своите. Очевидно е дошла да търси съюзници, макар че защо е решила да търси нас си остава донякъде загадка, след като явно не знаеше, че използваш Омтоуз Феллак, принцесо. Тъй че, освен ако уменията ти в магията са такива, че дори боговете да треперят, признавам, че ми е трудно да разбера какво иска от нас.

Справедливост въздъхна и каза:

— Усетихме докосването на Древен лабиринт, но не можахме да определим кой е.

— Значи са те изпратили Древните Чисти?

— Не, тези, които стоят близо до Шпила, са почти слепи за отдалечени сили. Като казвам „ние“, имам предвид себе си и другарите ми. Пътували сме много пъти далече отвъд влиянието на мощта, излъчвана от Шпила, иначе нямаше да можем да засечем тези… смущения.

— А сега искате да постигнете някакъв съюз — каза немрящата.

— Вие търсите Шпила и онова, което лежи на олтара му…

— Не точно — прекъсна я чародейката, замълча, за да дръпне здраво от лулата, и добави: — Търсим начин да предотвратим онова, което замисляте вие.

— И как мислите да го предотвратите?

— По същия начин като теб: съюзници.

— Ако искате да имате и най-малката надежда за успех, ще ви е нужна нашата помощ.

— А ако не ти повярваме? — попита немрящата.

— О, всичко това е просто загуба на време — заяви Справедливост. — Ще говоря с джагъта веднага.

— Няма джагът — каза чародейката зад воала от дим.

— Значи той или тя се крие дори от теб. Отвори портала — онзи, който си използвала за слугинята си. Присъствието е много близо — усещам го. Усетих го още когато отприщихте Омтоуз Феллак срещу мен. Отвори портала и нека всички да видим кой е дошъл сред нас.

Магьосницата изсъска и подаде лулата си на слугинята. После каза:

— Е, добре. Ще бъде крехък портал. Всъщност бих могла да се проваля…

— Няма.

Чародейката се отдалечи, полюшвайки закръглените си бедра. Вдигна ръце и пръстите й се задвижиха във въздуха, сякаш дърпаха невидими конци.

Изля се жесток студ, пясъкът запращя като изгорен от мълния и порталът, който изригна, бе огромен, зейнал и извисен. През нахлулия леден въздух протече сладникава смрад. Миризмата на смърт.

На прага на портала се изправи фигура. Висока, изгърбена и съсухрена, със зеленикавосиво лице, пожълтели бивни стърчаха от долната челюст. Хлътнали очи ги изгледаха изпод опърпана вълнена качулка.

Мощта, която се изсипа от привидението, накара Справедливост да залитне назад. „Бездна! Джагът, да, но не просто някой Джагът! Смирение — можеш ли да ме чуеш? През този вой? Можеш ли да ме чуеш? Съюзник стои пред мен — съюзник на древна — толкова древна — сила! Този може да е бил Древен бог. Този може да е бил… всичко!“ Задъхана и събрала всичките си сили да не коленичи, да не се преклони пред това страховито същество, Справедливост успя да вдигне глава и се взря в празните кухини на очите му.