Стивън Ериксън - Сакатият бог

Стигна до него и го опипа. Не беше изгнил. Почука и я възнагради смътен кух ек. На пет разтега над нея имаше резбован планшир с тежко перило, оформено като извиващи се змии по дължината на кораба, която по нейна преценка трябваше да е около петнайсет или двайсет крачки.

Погледна надолу и видя как бялата мъгла погълна краката й до коленете. А в тази мъгла малки сгърчени ръце се пресягаха да сграбчат бедрата й. Ноктите се впиха дълбоко и тя изохка от болка, измъкна меча си и започна да сече.

С раздрани и плувнали в кръв бедра се изтръгна и се закатери по корпуса, като се хващаше за струпаните дървета и клони. Прехвърли се с пъшкане през планшира и тупна върху наклонената палуба.

И се озова сред гмеж от космати черни маймуни, големи колкото кучета. Те оголиха дълги като ками зъби — зловещо жълтите им очи засвяткаха — и надигнаха чворестите си криваци. След това я връхлетяха от всички страни.

Някъде нагоре по оврага отекна глух тътен, но не й остана време да помисли за това.

— Утуулуто ми си мисли, че това е секс… колко странно.

Фелаш я изгледа накриво и клепачите й лениво примигнаха.

— В двореца има великолепна колекция от мундщуци, изваяни като пениси. — Махна небрежно с ръка. — Част от образованието на принцесата, разбирате…

Шурк остави наргилето.

— Мисля, че ми стига, ваше височество. Оставям ви на… приспособленията ви.

— Приключението може да ни споходи под всякаква форма, капитане. Ако вашето утуулу имаше мозък, сигурна съм, че щеше с охота да се съгласи.

— Но точно това е целият смисъл на, ъъ, страстта. Тя е предимно безмозъчна. Повечето световни трагедии се коренят точно в това неразбиране. Твърде много се привързваме към него, видите ли. Неща като вярност и скъпоценна интимност, любов и притежаване — и рано или късно всичко се обърква. Ами, познавала съм мъже — и имам предвид „познавала“, — които идваха при мен два пъти седмично, жадни за безмозъчното нещо, а след това започваха да дърдорят за жените си.

— И какво точно ви казваха? Моля ви, трябва да знам.

— За клюки сте зажадняла, нали?

— Дворецът изглежда ужасно далече в момента.

— Така е, ваше височество. Добре. Някои ми разправяха как цялата магия на любовта свършила между тях, жаравата на страстта вече изстинала на камък. Други се оплакваха колко сложно станало всичко или пък колко банално, или отчаяно. А пък други говореха за жените си все едно, че са собственост, да се използва, когато мъжете ги устройва, а иначе да се държи под ключ, но самата мисъл, че тези жени може би правят същото, което прави съпругът — там с мен, — виж, това подпалваше убийствен гняв в очите им.

— Значи, докато бяха с теб, повечето от тях все пак не схващаха идеята?

— Много точно, ваше височество. Да, изобщо не схващаха идеята.

— Защото това, което им предлагаше, беше секс без усложнения.

— Точно.

— Безмозъчен.

— Да. И това ги освобождаваше, а свободата ги правеше щастливи — или поне ги караше да забравят за кратко време. Но щом поривът отминеше, старият свят и всичките му вериги се връщаха с дрънчене. Тръгваха си все едно, че са осъдени да преплуват канала.

— Водили сте разнообразен и необикновен живот, капитане.

— Живот? Погрешна дума, ваше височество.

— О, не е нужно човек да диша, за да е жив… И преди да сте изтъкнали прибързано колко нелепо очевидно е това твърдение, умолявам ви да помислите добре, тъй като не визирах вашето състояние.

— В такъв случай наистина съм любопитна какво точно имате предвид, ваше височество…

— През своите години на обучение съм…

Следващите й думи бяха удавени от грохот. Двете рязко се обърнаха и видяха порой кална разпенена вода да изригва в залива малко отвъд плитчините и да избутва плочите плаващ лед. Миг след това от раздраното се изсипа сякаш половин гора от накършени клони и съборени дървета, а след тях пред очите им изникна носът на кораб, изпънат напред като забит юмрук, който се гмурна надолу в кипящите води на залива.

Буйното течение го понесе стремглаво към подводните скали.

— Кучката на Блудния! — изруга Шурк Елале.

Корабът рязко се наклони сред облаците пара и пяна, извъртя се и двете видяха самотна човешка фигура на руля да завърта кораба срещу течението.

Раната се затвори с гръм и бесният поток спря. Клони и дънери закръжиха във въртопа.

Капитанът се втурна към водата.

Странният кораб за миг остърга рифа. Имаха късмет, реши принцесата, че морето бе спокойно, но беше явно, че една сама жена няма да може да се справи и че корабът все още е застрашен. Погледна надясно и видя екипажа — тичаха по пясъка явно решени да догонят капитана си.