Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Което означава, че нямате дървен материал, с който да осъществите ремонта. Да, капитане, не беше ли точно това предположението ви преди два дни.

— Беше, да, и се доказа, ваше височество. И тъй като екипажът ми не може да оцелее на замръзнал кораб, изглежда, че като че ли наистина сме заседнали.

Скорген разрови пясъка със здравия си крак.

— Още по-лошото, ваше височество, е, че няма мекотели в плитчините. Не бихме могли дори пеш да стигнем там, където искате да идем.

— Крайно притеснително — измърмори Фелаш, без да откъсва очи от Шурк Елале. — Но вие все пак имате идея, нали, капитане?

— Може би.

— Продължете, моля. Авантюрата и експериментирането не са ми чужди по природа.

— Да, ваше височество. — Все пак жената се поколеба.

Фелаш отпрати във въздуха вихрещо се облаче дим.

— Хайде, капитане, първият ви помощник вече посинява.

— Добре. Омтоуз Феллак, ваше височество… истинска Крепост ли е?

— Не знам какво точно имате предвид с този въпрос.

— Крепост. Владение. Място. Свят, различен от този…

— Където можем да намерим, ъъ, дървета — добави Скорген. — Или нещо такова. Освен ако всичко не е лед и сняг, разбира се, или още по-лошо.

— Аа, разбирам. — Потупа се замислено с мундщука по устните. — Крепостта на Лед, точно. Магията — както всички открихме — определено е… студена. Неприятно при това. Въпреки пропуските в образованието ми по отношение на корабостроенето и прочие, досежно Крепостите то е доста по-задълбочено. — Фелаш се усмихна. — Естествено.

— Естествено — каза Шурк Елале, колкото да не позволи на Скорген да се обади.

— Най-обичайната проява на Омтоуз Феллак е точно това, което изпитахме. Лед. Жесток студ, замразяващ и изнервящ. Но трябва да се разбере, въпросната магия е била оформена като защитно оръжие, ако щете. Джагът са били във война с неумолим враг и са губели тази война. Опитали са да се обградят с могъщи ледени стени, да ги превърнат в непреодолима преграда. И много често са успявали… за известно време. Разбира се, както обича да изтъква майка ми, войната стимулира изобретенията и скоро след като едната страна подобри тактическата си позиция, другата бързо се приспособява да преодолее въпросното предимство — стига да има достатъчно време, за да го направи. Интересно, би могло да се твърди, че тъкмо собствените грешки на Джагът са довели до поражението им. Защото ако бяха погледнали на леда не като на защитна мярка, а като на нападателна — ако бяха направили от него истинско оръжие, сила за нападение и атака — като нищо са можели да унищожат врага си, преди да е успял да се приспособи. А макар детайлите, свързани с този враг, да са смътни…

— Извинете, ваше височество — прекъсна я капитанът. — Но, както отбелязахте преди малко, първият ми помощник наистина страда. Ако ви разбирам, ледът и студът на Омтоуз Феллак са просто аспекти или, предполагам, приложения на определена сила. И като такива, те не са единствената характеристика на силата.

Фелаш плесна с ръце.

— Точно така, капитане! Великолепно се изразихте!

— Благодаря, ваше височество. Толкова съм облекчена. Е, досежно тези други аспекти на Крепостта, какво можете да ми кажете?

Фелаш примига.

— Ами, нищо.

— Нищо?

— Нищичко, капитане. Единствената проява на Омтоуз Феллак, която е виждал този свят, е била с аспекта на лед.

— Тогава откъде знаете, че в нея има нещо повече?

— Капитане, това просто е логично.

— Значи този възглед, че има нещо повече е само… теоретичен?

— Скъпа моя, терминът не е пейоративен, въпреки тона, който използвахте току-що.

Зъбите на Скорген Кабан затракаха, когато проговори:

— Аз за това ли стоях тука? Нямате нито една изплюта от Маел податка?

— Едва ли сте точен, помощник-капитан — каза Фелаш. — Едва ли щеше да помогне на когото и да било от нас, ако бях казала просто: „Не знам“, нали? Това, което всъщност казах, е: „Не знам, но вярвам, че тази нишка си струва да се проследи.“

— Тогава защо не го направихте?

— Но аз го направих!

Шурк Елале се обърна към Скорген.

— Стига, Хубав. Върни се при другите.

— И какво да им кажа?

— Кажи им, че… проучваме възможности.

Фелаш махна с пухкавата си ръка.

— Момент, моля. Предлагам и двамата да се върнете при приятелите си. Проучванията, които ще ме ангажират днес, е най-добре ги направя сама, защото не мога да гарантирам безопасността на когото и да било в непосредствена близост. Всъщност предлагам да преместите бивака си на разстояние може би два пъти по-голямо от сегашното.