Катрин Кер - Магия за мрак

— Предполагам, че повечето са от първия вид — промърмори Илейно.

— О, без съмнение. Но ако мога с нещо да услужа както на теб, така и на Господаря на Ефира, трябва само да ми кажете.

— Добре — рече Невин. — Защото можеш. Този път скитническият ти нрав може да се окаже дяволски полезен. Имам всички причини да вярвам, че из кралството шетат неколцина майстори на черния деомер. Но знай едно: не искам да мериш сили с тях. Прекалено могъщи са за теб. Освен това се издържат с контрабанда на опиум и отрови. Искам да зная къде се продават стоките. Ако можем да задушим тази противна търговия, ще нанесем тежък удар на нашите врагове. В края на краищата те трябва като всеки друг да се хранят. Искам да си непрестанно нащрек за признаци на тази безбожна търговия. Гертдинът е добре дошъл навсякъде. Можеш да дочуеш нещо интересно.

— Наистина мога. Заради теб с удоволствие ще си пъхна дългия елфически нос в тази работа.

— Не го пъхай прекалено надълбоко, да не ти го отрежат — обади се Илейно. — Помни, че тези хора са опасни.

— Добре тогава. Предпазливост, хитрости, клопки и измами — от това ще се ръководя.

На около десет мили източно от Дън Девери живееше жена на име Ангариад, пенсионирана след многогодишна служба в кралския двор, с малко парче земя. Никой от съседите й не беше сигурен какво точно е вършила там, защото не говореше много, но всички предполагаха, че е била акушерка и билкарка, а тя наистина добре познаваше билките. Често хората от селото даваха пилета и продукти за лековете й, вместо да се влачат чак до града при аптекар. Но когато отиваха при нея, стискаха палци срещу магии, защото имаше нещо особено у старицата с нейните искрящи тъмни очи и хлътнали бузи.

А и благородниците очевидно не забравяха жената, която някога им е служила. Пред хижата й често се виждаха двойка коне в лъскава амуниция, а дори и някоя благородна дама, която да разговаря настойчиво с Ангариад навън, в билковата й градина. Хората от селото се питаха, за какво ли приказват благородниците със старицата. Да знаеха селяните, щяха да се ужасят. Те се гнусяха от самата мисъл за аборт, тъй като за тях всяко дете беше драгоценен чифт ръце, които да обработват земята.

За определени клиенти Ангариад имаше за продан и други необикновени неща, а не само средства за помятане. Този следобед тя беше изключително недоволна от оскъдната стока, която й предложи Саркин.

— Не съм виновен аз — оправда се той. — В Кермор заловиха един от нашите куриери с всичката му стока. Имаш дяволски късмет, че въобще ти нося опиум.

Старицата взе черната бучка, драсна я с нокът, сетне внимателно огледа как опиумът се е разпрашил.

— Предпочитам го по-добре пречистен от този — сопна се тя. — Благородниците имат по-придирчиви вкусове от някой бардекски пристанищен хамалин.

— Казах ти, че имаш дяволски късмет въобще да получиш някакъв опиум. Виж какво, ако ми направиш една услуга, ще ти го дам без пари.

Внезапно тя стана много внимателна и усмихната.

— Зная някои от редовните ти клиенти — Саркин се приведе по-близо. — И един от тях особено ме интересува. Искам да се запозная с него. Изпрати на лорд Камдел хабер, че си получила стока, и му кажи да дойде тук сам.

— О, богове — сърдеше се Родри. — Най-сетне намерихме кръчма с прилична медовина, а сега ми казваш, че не можем да си я позволим.

— Е — рече Джил. — Ако не беше така дяволски горд, та да не искаш да се цаниш да пазиш керван…

— Не е само гордост! Става дума за чест.

Джил вдигна поглед към небето и помоли боговете да станат свидетели на този инат, сетне загърби въпроса. Всъщност от зимата им беше останала прилична сума пари, но нямаше никакво намерение да му казва. Също като баща й той изпиваше всичко или го раздаваше на просяци, без да се замисля какво може да се случи по дългия път. Следователно тя оставяше Родри да си мисли, също като Кълин, че са стигнали едва ли не до просешка тояга.

— Похарчѝ пари за медовина сега — рече тя, — но как ще се чувстваш, когато пътуваме гладни, без да имаме и грош да купим парченце хляб? Обзалагам се, че тогава споменът за медовината ще ти нагорчи.

— О, добре тогава! Ще се съглася на пиво.

Даде му четири гроша и той отиде да го купи. Седяха в кръчмарското помещение на най-евтиния хан в Дън Ейдин, процъфтяващ търговски град насред една от най-богатите земеделски области в цялото кралство. Когато тръгнаха от Кермор, дойдоха тук, защото бяха чули слухове за свада между лорда на града и един от съседите му. За нещастие се оказа, че местният гуербрет уредил проблема, преди да пристигнат. Дън Ейдин беше прекалено важен за рана, та владетелят да седи и да гледа как го опустошава войната. Родри се върна с две халби, сложи ги на масата и седна на пейката до нея.