Катрин Кер - Магия за мрак

Няколко дни Стария стоя затворен в кабинета си и разсъждава върху астрологическите данни и писмените архиви от вглъбяванията му. Нещо в тях трябваше да носи трудно доловим знак за беда, който изглеждаше е пропуснал преди това. Но не намери нищо да покаже каква е била ролята на Родри в осуетяването на Аластировите планове. С Джил нещата стояха още по-лошо — тя оставаше пълна загадка, защото не разполагаше с датата на раждането й, още по-малко с тези на родителите й, при чието ниско обществено положение подобни страшно важни данни най-вероятно не са били отбелязани и така завинаги са загубени. Накрая стигна до заключение, че не е направил грешка, а има нещо, което работи против всички грижливо планирани действия, нещо извън неговата власт.

С въздишка, която приличаше по-скоро на ръмжене, той надигна туловището си от стола и се помъкна към прозореца. Отвън, трептящи на хладния зимен вятър, цъфтящи стенни растения плискаха червена боя върху градинския зид. Двама роби се суетяха по квадратната зелена площ, събирайки с гребла паднали листа. Почти не ги забелязваше, защото съзнанието му се рееше надалеч, към Девери. Да имаше как да отиде там! Невъзможно, разбира се; не само че здравето му беше прекалено разклатено и пътуването по море щеше да го убие, но и Господарят на Ефира го познаваше твърде добре. Замалко щеше да изпадне в паника. Деликатното му положение в Братството зависеше от успешните предсказания, а не от съвети, които водят до катастрофа. Ами ако останалите членове на ръководния съвет решат, че от него няма полза? После се овладя, като си напомни, че все още разполага с повече власт от тях, че далеч не е победен.

Отиде до вратата, удари гонга за домоуправителя и каза на роба да не го безпокоят за нищо, освен ако къщата не е в пламъци. След това се настани на стола и започна да забавя дишането, готвейки се за тайнството. През дългите години на своя живот Стария бе открил и усъвършенствал най-необикновена форма на вглъбяване, която беше източник на някои от най-точните му предвиждания. По онова време, когато пергаментът и материалите за писане бяха изключително скъпи, за да трупат информация, учените бяха развили хитра система за подготовка на паметта си. Първо ученикът се научаваше да визуализира ясни мислени образи на обикновени предмети, да речем, сребърна кана за вино. Когато успееше да задържи в съзнанието си този образ за миг-два и да го види така ясно като истински, отиваше по-нататък. Правеше същото с повече предмети, докато накрая успяваше да задържи в съзнанието си цяла стая, пълна с мебели, и тя да е същата всеки път, когато си я спомни.

От този момент нататък започваше да изгражда дом на паметта, като си представяше и визуализираше стая по стая. Във всяка от тях слагаше предмети, символизиращи неща, които искаше да запомни, и образите бяха обикновено забавни или гротескни, за да стимулират по-силно паметта. Така например търговецът на подправки щеше да има в къщата си стая, където да събира сведения за важни клиенти. Ако богата жена не понася черния пипер, да речем, той би сложил в стаята нейна статуя, която киха неудържимо. Ако в някакъв момент му потрябва дадена подробност, си представяше как влиза в стаята, оглежда се и вижда статуята, а това щеше да му напомни да й поднесе като подарък друга подправка.

Очевидно бе, че този метод за упражняване на паметта има много общо с началните стъпки в деомерското обучение, и Стария го разбра още щом започна да изучава деомера. Като млад човек се бе готвил за държавен чиновник, за каквато работа се изискваше този метод на запаметяване, защото в онова време все още не беше родена простата идея да се подреждат документи и информация в азбучен ред. В съзнанието си младият роб евнух, тогава все още известен като Тондало, създаде огромен архив, в който можеше да влезе и да открие къде се намира всеки поверен нему важен документ. След като откупи свободата си и стана заможен човек, като изцеди до капка богатите сокове на една държавна администрация, основавана в дейността си преди всичко на подкупи, той прекара невероятно приятен следобед, като изгори онзи архив до точно визуализираните му основи.

Този метод обаче се оказа изключително ценен, когато попадна на начин да го развие. Стана преди около сто години, когато работеше по особено труден проблем за черната гилдия: дали да убият или не един архонт. Шпионите носеха на Тондало сведения за архонта и политическото положение в неговия град държава и той ги трупаше в дома на паметта, защото бяха твърде скандални, за да бъдат записани. В един момент се върна в стаята и установи, че някои от предметите са се променили. Статуя на голо младо момче (представяща истинската страст в живота на архонта) държеше купа, каквато Стария не беше слагал там, а до момчето стоеше жена и плачеше. Подтикнат от промяната, Тондало видя решението на проблема им — в купата момчето държеше отрова; жената беше майка му. Един от най-силните членове на черната гилдия поработи върху съзнанието на майката, докато тя побесня достатъчно да разобличи публично архонта за пороците му. След като тълпата свърши с него, на черната гилдия не се налагаше да изпраща убиец.