Катрин Кер - Магия за мрак

— И свърши ли достатъчно работа за едно лято? — попита бардът.

— О, да, а ставаха много странни неща — Ебани си избърса устата с опакото на ръката и подаде мяха на баща си. — Ето ме ободрен, о, почитаеми родителю. Можеш да четеш конско, да ми се караш, да ме кастриш и да пропъждаш злото от мен, колкото ти се ще. Съзнавам, че пристигам през есента само в най-тесен, ограничен смисъл на думата, че направо се измъквам по този начин.

— Просто се тревожех за теб, нищо повече.

Ебани вдигна очи от изненада и посегна рязко към мяха.

— Ами — продължи Девабериел, колкото му беше по силите кротко — Девери е опасно място.

— Вярно е. Съжалявам. На връщане към къщи намерих в Бирдон момиче, което сметна скромната ми личност за много забавна, нали разбираш?

— О, това е достатъчно извинение.

И отново Ебани го зяпна с широко отворени от шока очи. Девабериел се усмихна, наслаждавайки се на ефекта, който произвеждаше.

— Искаш ли да знаеш защо те повиках да се върнеш?

— Ами аз реших, че искаш да ми дърпаш ушите, задето съм прахосник, негодник, мързеливец или дори пълен глупак.

— Нищо подобно. Имам важни вести. Тази пролет открих, че имаш половин брат, за когото въобще не подозирах, че съществува. Майка му е деверийка като твоята и е станал сребърен кинжал.

— Родри.

— Наистина така се казва.

— И в името на самото Тъмно Слънце, аз го срещнах точно тази пролет. Зяпах го и се чудех защо ми се струва, че го познавам. Та, тате, той дяволски много ти прилича.

— Така ми казаха. Помниш ли онзи сребърен пръстен с розите по него? За Родри е бил. Виж, аз не мога да тръгна да пътувам из кралството, така че когато дойде пролетта, ти ще му го занесеш?

— Разбира се. В края на краищата, след като съм го виждал, мога лесно да го сканирам. — После внезапно потрепери.

— Струва ми се, че си се разболял. Ще сложа още дърва в огъня.

— Не е това. Обсеби ме деомерски студ.

Девабериел изпита желание на свой ред да потрепери. Съзнанието, че синът му е един от онези, които елфите наричат „приятели на духовете“, винаги караше косите му да настръхват. Направи се, че търси кожената кесийка и я подхвърли на Ебани, който изсипа пръстена върху дланта си.

— Необикновена дрънкулка е — Ебани премина на деверийски. — Помня, че ми го показа веднъж преди много години. По някаква причина много го исках за себе си, но знаех, че не е мой.

— Все още ли силно го желаеш?

— Не — той стисна пръстена в шепата си и се загледа в огъня. — Виждам Родри. Намира се някъде на север, защото язди през снежни преспи. Пръстенът тръпне в ръката ми, докато го гледам, така че съвсем сигурно е негов. О, как копнее по него, но според мен в последна сметка той ще му донесе смъртта.

— Какво? В името на варварските богове, може би трябва просто да хвърля това нещо в реката.

— Тогава пръстенът просто ще намери някой да го извади оттам — гласът на Саламандър беше тих, унесен. — Той, нашият Родри, няма да умре, докато не го посети неговият Уирд, а такова нещо можеш ли да отклониш? Дори родният му баща не може и ти добре го знаеш.

Но Девабериел изпита мъка, че синът му вижда печал да се задава към тях от бъдещето.

Мина много време, преди Стария да сглоби изцяло историята с летния разгром в Девери. Когато определеното време дойде и си отиде, а Аластир и Ястребите ги нямаше, той разбра, че нещо много се е объркало, и изпрати шпиони в кралството. Още преди да се върнат, получи тревожни новини от по-обикновени източници. Отвъд морето, в Девери, хората на Краля и на гуербрет Кермор се бяха появили и задържали няколко от най-важните му агенти в търговията с опиум. За щастие Ангариад бе отровена, преди да успее да издрънка тайни при изтезанията, а Гуенка не знаеше за черния деомер, ако не се смятат суеверните дрънканици, на които гуербретът не би повярвал. Все пак арестите нанесоха тежък удар върху търговията с опиум, която осигуряваше значителна част от приходите на Братството.

Но най-неприятните вести донесоха изплашените шпиони. Както Стария отдавна смяташе, че е станало, Аластир и двамата му чираци бяха мъртви, а книгите на силата бяха в ръцете на Невин. Стария копнееше да разбере какво е казал Саркин на Невин, преди да го обесят публично; той просто не можеше да повярва, че Невин би пропуснал възможността да измъкне с изтезания и последната частица информация от чирака. Но онова, което го накара да беснее и да псува в продължение на часове, бе, че Невин им беше изиграл един последен номер. Когато изпълненият с благодарност заради връщането на Големия камък на Запада крал предложил на Невин награда, той помолил в двора да бъде назначен неговият „племенник“ Мадок, Господар на огъня и човек със значителна сила. Докато той стоеше там да пази, черният деомер нямаше да успее отново да се намеси в дворцовите дела.