Катрин Кер - Магия за мрак

— Ще го направя, Ваша светлост — Огуерн стана и направи изненадващо изящен поклон. — Смирено благодаря на Ваша светлост, че осигурявате на нас, честните бедни хора в града, такава защита.

Измъкна се заднешком от очите на вдъхващия му страх гуербрет и през цялото време се кланяше. Джил реши, че ще тича през целия път от дъна. Блейн се обърна към Кинван.

— Хайде, стражнико — рече той. — Наистина ли смяташ, че този тлъст тип е Кралят на крадците в Кум Пекл? Самият аз дяволски трудно мога да повярвам в това.

— Сигурно Негова светлост се съмнява, но кълна се, че един ден ще го спипам с достатъчно доказателства, за да убедя цяла зала, пълна със съветници.

— Когато това стане, ще му отсечем ръцете от китките, но не и преди. А колкото до теб, сребърен кинжал, не искам да се измъкнеш от града в мига, когато се отворят портите. Кинван, ще я арестуваме.

— Но, Ваша светлост — запелтечи Джил, — той изтегли пръв.

— Без съмнение, но искам да го кажеш лично на маловера. Слушай какво, момиче, не те обвинявам в убийство или нещо такова. В края на краищата той се е отровил. Но зная какво мнение имат сребърните кинжали за закона.

— Както желае Негова светлост, но без да се обижда Ваша светлост, ако ще ме съдите за нещо, имам правото до мен да стои някой от семейството ми.

— Утре само ще изслушаме свидетелските показания, но си съвършено права. Ако сметна, че въпросът заслужава пълен маловер, ще изчакаме, докато повикаш някого от роднините си от прилично разстояние.

— Имах предвид мъжа си, Ваша светлост. Родри трябва скоро да пристигне с кервана.

— Родри ли? — Блейн я изгледа с необикновено остър поглед.

— Така се казва, Ваша светлост, Родри Мел… искам да кажа, Родри от Аберуин.

Кинван издаде странен звук, сякаш се задави, но Блейн отхвърли глава и се засмя.

— Започна да казваш Родри Мелуейд, нали? — рече гуербретът. — О, богове, Джил, та той ми е братовчед, син е на сестра на майка ми.

— Тогава няма нищо странно в това, че толкова много си приличате, Ваша светлост.

— Точно така. Всички големи кланове са с преплетени родства като стадо бардекски коне. Ей, я ставай от пода! Чудесно се отнасям със съпругата на братовчед си! Дяволски ще се радвам да видя Родри отново. Когато научих вестта за прокуждането му, побеснях, но Рийс винаги си е бил дебелоглаво копеле и не би се вслушал в думите ми, като му кажа, че върши глупости. Това ми е съвсем ясно. Кинван, намери на дамата стол.

Единственото, което можеше да предложи стаята на стражата, беше ниско столче, но Джил го прие с благодарност. После каза:

— Всъщност истината, Ваша светлост, е, че не съм дама, нито пък законна съпруга на Родри.

— Все още не се е оженил като почтен мъж за тебе, така ли? Е добре, ще поговоря с него за това. Къде са ти нещата? Кинван, изпрати едно от твоите момчета да ги вземе. Джилиън ще остане в броха тази вечер.

Кинван изпрати стражника и се зае с неприятната задача да претърси трупа. Блейн изучаваше Джил с лека, бащинска усмивка. Благородниците ценяха братовчедите си далеч повече от собствените си братя, с които си съперничеха за власт и влияние. „Имаш късмета на сребърен кинжал — помисли Джил, — но се питам какво ли ще каже Родри за всичко това?“ Внезапно и много й се прииска да е тук, та да може да се хвърли в обятията му и да забрави за този зъл деомер.

— Я слушай — рече Блейн. — След като на практика сме роднини, кажи ми нещо честно. Знаеш повече за този човек, отколкото си готова да признаеш, нали?

— Ваша светлост ще помисли, че съм оглупяла, но ви се кълна, че той познаваше деомера. Нахлу в квартирата на Огуерн, за да предизвика неприятности. Когато се опитах да го спра, надникна в очите ми и да пукна, ако замалко не ме омагьоса. За момент не можех да мисля, нито да мърдам.

Зад тях Кинван изпсува на глас.

— Ще ме извините, Ваша светлост — рече той. — Но погледнете това.

Главният стражник вдигна нагоре медальон, окачен на верижка. Представляваше тънка окръжност от олово, гравирана с обърнат петоъгълник, дума на бардекски език и три необикновени сигли.

— Беше около врата на копелето. Съмнявам се дали приказките на Джилиън за магии са толкова глупави, колкото звучат.

В огъня си за сканиране Аластир видя как Еви умира, видя как трупът продължава да рита и потръпва рефлекторно, докато бледосиният ефирен двойник се отдели, издигна се и заплава над мъртвата материя под него. Въздухът вече не му стигаше, главата му се въртеше, а пред очите му запука неясна златиста мъгла. Трябваше да напрегне цялата си тренирана воля, за да я избута и да не загуби свяст. Беше свързан с Еви чрез аурите, та да изсмуква жизнеността на чирака си, когато пожелае да подхрани своята. Прекъсването на този контакт го засегна така, сякаш меч го прободе. Вързан от другата страна на огъня, Камдел ужасен го видя как пада по гръб. Аластир се чувстваше напълно изцеден, но знаеше, че трябва да затвори раната си.