Катрин Кер - Магия за мрак

— Върни се в колоната, добри ми търговецо. Сега аз ще застана тук.

— Неприятности ли очакваш, сребърен кинжал?

Той кимна, оглеждайки обсипаната с кръгли камънаци канара далеч над тях.

— Участвал съм в достатъчно сражения и съм се научил да подушвам кога се задават неприятности — отвърна Родри. — Сега ги подушвам.

Серил простена и обърна коня си назад, насочвайки се към по-безопасно място. Родри започна да отвързва щита си от рога на седлото, Джил направи същото.

— Има ли някаква надежда да те убедя да се върнеш и да стоиш настрана от тази работа?

— Никаква — Джил погледна назад и видя, че той е разположил пазачите точно зад тях. — След като убих Кобрин, не исках повече да участвам в битки, но в името на Епона, каквото ще да става, ще се бия за собствения си живот.

Усмихна й се със свити устни, сякаш не бе очаквал друго от нея. Пътят продължи да се вие още миля, като все повече се разширяваше. Прахът, който вдигаха, увисваше във въздуха досущ знаме, което оповестява идването им. Джил усети как леко я присвива стомахът. Тя знаеше какво означава да тръгнеш на бой. В ръката й проблясваше мечът, подарен от баща й. „О, тате — мислеше тя, — дяволски добре стори, че ме научи как да си служа с него.“

Сетне пътят направи остър завой и Джил ги видя — група от двайсетина въоръжени мъже, препречващи пътя им на около трийсет стъпки пред тях. Зад нея мулетарите спряха животните и се опитаха да минат между тях, вдигнали тоягите си, и керванът се превърна в крещящ водовъртеж. Надавайки по навик стария си боен вик „За Аберуин“, Родри метна копието, което държеше в ръка, и със същото движение изтегли меча, а то се извиси във въздуха, давайки знак за бой. С крясъци разбойниците се втурнаха напред, но конят на водача им се строполи на колене и падна със стърчащото от гърдите му копие на Родри, хвърляйки ездача под копитата на собствените му хора. Джил срита Изгрев напред и Родри поведе мърлявата си шепа хора да посрещнат нападението.

Наистина врагът далеч ги превъзхождаше, но проходът беше прекалено тесен, за да могат разбойниците да ги наобиколят. Освен това противниците нямаха добро предпазно облекло, те носеха преди всичко парчета кожа и дърво и само тук-таме късове от вериги. Отгоре на всичко не бяха попадали на човек, луд колкото Родри, който виеше и се давеше от смях, когато се вряза в тях. В пълно мълчание Джил застана срещу един разбойник, замахна под несръчния му удар и го съсече право през гърдите. Под ризата му бликна кръв и той падна върху шията на коня си. Конят до него се вдигна на задните си крака, опитвайки се да избегне трупа, докато нейният трениран в бой Изгрев просто мина елегантно и продължи да напира напред. Когато конят застана на четири крака, Джил можа да нанесе добър удар на ездача му. Тя го прободе отстрани, точно до ръба на кожения нагръдник.

Внезапно усети силен удар по гърба, отклонен от ризницата, който едва не й извади въздуха. Беше навлязла прекалено навътре. Сляпо се обърна и едва успя да посрещне втори удар с щита си. Докато Изгрев се опитваше да се обърне в тъпканицата, тя замахна да удари, по-скоро за да парира, отколкото да засегне. Сетне чу демоничния смях на Родри да се приближава към нея и започна да размахва меча си още по-ожесточено, въртеше се насам-натам на седлото, парирайки всеки насочен към нея удар, а в същото време Изгрев на свой ред се въртеше, подскачаше и хапеше ожесточено конете наоколо. Смехът и воят се приближаваха все по-близо и по-близо, издигайки се пискливо над крясъците и бойните викове, сетне човекът встрани от нея падна със съсечен от Родри врат. Той си беше пробил път и сега двамата се биеха един до друг, нанасяйки удари и измъквайки се от бандата. Внезапно един от разбойниците се изтегли и побягна по прохода, далеч от богодарения смях на Родри. Последва го с писък друг. С типичната за такива като тях смелост, блъскайки се и тикайки се един друг, разбойниците се измъкнаха от боя.

— Пусни ги да си вървят! — кресна Родри. — Отзад се води бой.

Смехът му отново се надигна, те се обърнаха и се понесоха обратно към кервана, където неколцина от разбойниците бяха пробили през редицата. Джил видя как един от младите им пазачи се бие отчаяно между Серил и разбойник, който здравата сечеше. Тъкмо когато Изгрев достигна там, разбойникът уби момчето. С яростен вой Джил отмъсти за него, като заби меч в гърба му и повали свинята от коня. Другарите му се опитаха да побегнат, но Родри и останалите двама пазачи ги пресрещнаха и съсякоха. Джил хвана коня на Серил за юздите. Лявата му ръка кървеше от дълбока рана и той се беше отпуснал върху рога на седлото.