Катрин Кер - Магия за зора

— Значи чичо ни ще изтегли войската, така ли?

— О, не, няма. Той се забавлява чудесно, като тероризира Греймин и говори вместо него. Но зная, че ти много се измъчваш да стоиш затворен в дъна по този начин. Ако искаш, можеш да си тръгнеш.

— Благодаря ти, но ще остана. Просто в случай… о, ъ, а, такова, че нещо се случи.

— Дори и да започнем отново да се сражаваме, с тази ръка ти няма да можеш да дойдеш с нас.

— Зная. Не е там въпросът, разбираш ли?

— А къде е въпросът?

— Ами, такова, ъ, Джил.

— Какво? Ти си откачил. Родри ще те накълца на парчета! Съвсем не искам да те обидя, защото би могъл да направи същото с мен, при това без да се напъва.

— Не виждам причина да се стигне до открит бой, нали?

— Никаква. То няма причина и слънцето да изгрява всяка сутрин, но все някак си го прави.

С ръце на бедрата Нед оглеждаше Перин, сякаш мислеше как да го удари.

— Готов съм да се обзаложа, че мога да му отнема Джил — обади се Перин.

— Разбира се. Затова съм така дяволски притеснен. О, богове, досега не съм виждал човек, който да има такъв късмет с момичетата като теб. Как го правиш, а?

— Много им се усмихвам и ги лаская. Едва ли е нещо по-различно от онова, което правят повечето мъже.

— Така ли? А защо не ми е вършило същата работа?

— О, вероятно не се усмихваш както трябва. Трябва да… о, ъ, да пуснеш да потече и малко топлина с усмивката. Лесно е, след като веднъж му хванеш колая.

— Тогава ще трябва да ми покажеш как. Но, виж какво, ако заложиш капан за Джил, може да налетиш на вълк.

— Вълкът ще изпълнява заповедите на моя любим братовчед и ще обикаля цял Кергоней с него.

— Не мога да го направя. Не е честно.

— А колко пъти съм лъгал чичо ни заради теб? И това беше нечестно.

— Така е. Толкова ли искаш да прекараш една нощ в леглото на Джил?

— В живота си не съм желал нещо толкова, колкото нея.

— Ах, проклет да си, копеле такова! Хубаво тогава. Ще намерим къде да отидем двамата с Родри.

— Благодаря ти, братовчеде. Най-смирено ти благодаря.

Наложи се да чакат дълго, докато бързият куриер пропътува повече от двеста мили до Дън Девери. Той можеше да се спусне с някой от многото шлепове, които плаваха по Камин Ирейн, но трябваше да се върне на кон. В другите части на кралството, разбира се, имаше гуербрети, които да изслушат тяхната молба, но онези, които някога управляваха Кергоней, бяха водили непрекъснато ненужни войни помежду си, докато накрая крал Марин Втори беше премахнал този ранг през лятото на 962 година. След кървав бунт синът му Касил наложи декретът за премахването на гуербретите да влезе в сила. Оттогава насам кралете лично приемаха васалното подчинение на отделните лордове и отсъждаха по кавгите помежду им.

Докато чакаха, Перин дебнеше Джил, но от почетно разстояние, гледайки да остане сама, без Родри, което рядко се случваше. Тези моменти много трудно се улавяха, защото тя правеше всичко по силите си да го избягва. Тъй като беше първата жена, която се съпротивляваше на необикновеното му привличане, беше озадачен, но съпротивата я правеше още повече желана. Накрая шансът му да предприеме нещо дойде. На залез-слънце на десетия ден куриерът на Греймин се върна с вестта, че кралят благосклонно се е съгласил да отсъди по въпроса. Всъщност по пътя го следваха един хералд и юридически съветник.

— Великолепно! — рече Беноик. — Виж какво, Греймин, трябва да изпратиш почетен ескорт да ги посрещне.

— Точно това се готвех да кажа. Ще бъда много признателен, ако някой от благородните ми съюзници бъде така добър да отиде с бойния си отряд да изпълни тази задача.

Перин хвърли многозначителен поглед към Нед. Той въздъхна.

— С удоволствие ще го направя, Ваша светлост — обади се той. — Останали са ми шест души, както и сребърният кинжал. Това подходящ брой за ескорт ли е?

— Точно такъв трябва да бъде. Ако бойният отряд е прекалено голям, Ейгуик би могъл да претендира, че сме ги сплашвали. Благодаря ти, лорд Нед.

Нед се намръщи по посока на Перин с такъв израз на лицето си, сякаш беше захапал бардекски лимон. Перин само му се усмихна в отговор.

— Е, любов моя, тръгваме на разсъмване.

Джил се вцепени от ужас.

— Чакай, я ми кажи какво не е наред? — поиска да знае Родри. — За нас няма каквато и да е опасност.

— Зная — трудно й беше да говори. — Само дето сме прекалено много време разделени.

— Разбирам те, но получих много бойна плячка и наградата от тиерин Греймин, така че като приключи тази ни работа, ще се настаним за известно време в някой приличен хан.