Катрин Кер - Магия за зора

— Деветдесет, Ваше височество — отвърна Карадок. — Имаме си собствен ковач, хирург и бард.

Марин погледна към Невин за съвет.

— Струва си да ги огледаме, Ваше височество, но, разбира се, ще трябва първо да разговаряте с баща си, краля.

— Добре тогава. Бойци, можете да станете и да стоите прави в наше присъствие. — Принцът отново погледна към Невин. — Сигурно не можем да отидем да ги огледаме още сега.

— Няма как, след като кралят ви очаква. Накарайте капитана да ви ги доведе на сутринта.

— Аха, много добре. Капитан Карадок, стройте утре сутринта отряда си пред портите на кралския дворец. Съобщете ми чрез гвардейците на пътя.

С възбуден смях младият принц се върна при хората си с широка крачка. Невин намигна на Мадин, сетне се присъедини към своя господар. Карадок остана с отворена уста, докато царствената група се отдалечи и изчезна от погледа. Взе си пивото от улицата и се върна първи на пейката, където седна с пресилено тежка въздишка.

— Казвай, Мадо. Кой е всъщност старецът?

— Знахарят, който ми спаси живота в Кантрей. Помниш ли, че ти разказвах за Брин Торейдик! И същият той е подсказал на Каудир да избяга от Дън Девери.

— Знахар наставник на принц ли? Фъшкии.

— О, боговете да са ми на помощ, та то е под носа ти и ти не го виждаш! Старецът е деомерец.

Карадок се задави с пивото си.

— Е, той е онзи, който ти е изпратил съня — продължи Мадин след като капитанът се беше оправил. — Та той сам ми каза.

— Добре, ако ни наемат, работата ни няма да е скучна, нали? Майстори на деомера, внушителни млади принцове — всичко изглежда като в твоите песни.

— О, това е по-странно от всяка известна ми песен. Готов съм да се обзаложа, че щом Невин е дошъл да живее в Пирдон, значи се е заловил със сериозни неща и единствено боговете знаят какви са те.

— Я виж! — сопна се Касил. — Когато казах да си наемеш лична гвардия, мислех за двайсет, а не деветдесет войскари.

— Но, татко, следващото лято ще има сражения. Ще бъде чудесно, ако мога да поведа близо сто души.

— Да поведеш ли? Слушай, пале такова, хиляди пъти съм ти казвал, че в първата кампания ще стоиш отзад.

— Добре, щом наистина се тревожите за мен, колкото повече хора имам, в толкова по-голяма безопасност ще се чувствам.

Касил изръмжа под нос, но това беше от обич.

— Ваше величество, кралю — обади се Невин. — Мога ли да вмъкна една дума?

— Разбира се.

— Смятам мотивите на принца за съмнителни, но той говори истината. Колкото по-голяма е гвардията, толкова по-добре. Спокойно може да дойде време да му трябват много бойци наоколо.

Касил се обърна и го изгледа с присвити очи. Седяха в бедно обзаведената съвещателна зала край кръгла маса, на която имаше само двойка нестабилни бронзови свещници.

— Татко — Марин се наведе през масата, — вие знаете, че знаменията на Невин винаги се сбъдват.

— Не става въпрос за предвижданията му, а за парите. Как ще плащаш и ще храниш деветдесет наемници?

— Получавам данъците от онова парче земя, което е на мое име. Те ще помогнат да се купят провизии за отряда. Като за начало тази есен ще получа цели две крави.

— И за колко време гладни мъже ще оправят месото им?

— Но, татко! Чували сте разказите за сребърните кинжали. Та дори само половината да са верни, те се бият като демони от ада!

Касил се облегна на стола си и докато премисляше, бавно разтриваше брадичка с опакото на дланта си. Невин чакаше мълчаливо, убеден, че в последна сметка Марин няма как да не постигне своето.

— Добре — рече накрая Касил. — Дори и не съм ги виждал още. Ще ги проверя, когато пристигнат утре, и тогава ще решим заедно.

— Благодаря, татко. Знаете, че принцът винаги е готов да се постави на заповедите на краля.

— Марш оттук, малък лицемер такъв! Върви при майка си. Тя ми каза, че би искала да поговори с теб.

Марин му се поклони официално, кимна на Невин, сетне побягна от залата, като затръшна вратата зад себе си и шумно засвири с уста, тичайки по коридора.

— О, богове, следващото лято синът ми тръгва на война! Тази вечер, Невин, се чувствам стар като теб.

— Без съмнение, Ваше величество, но когато слушам за бойна слава, все още чувам момчето, а не мъжа.

— Разбира се, но ще се научи. Само се моля следващата ни кампания да е лека. Чакай, имал ли си някакво знамение?

— Нещо такова. Ваше височество, кралят в Кермор е осъден скоро да умре, според мен, преди да свърши зимата.

Касил се вцепени, стиснал дръжките на стола си.