Катрин Кер - Магия за зора

Следващата нощ, някъде по средата на третата смяна на стражата, когато започва отливът, Невин слезе към тъмното, безмълвно пристанище. В края на дълъг дървен пристан, до тумбестите очертания на кораба за добитък, се виждаха премигващите светлини на фенери — омотани така, че да издават само тесен сноп светлина. Примами някак животните да минат по дъската, прехвърлена от кораба към кея, настани ги в трюма, а сетне се върна на палубата. Кабид му показа ниската кабина, която трябваше да споделят. Тя се издигаше подобно колиба на палубата, а в нея имаше две тесни легла, прикрепени за стената, мъничка маса и пейка, също така закрепени към пода.

— Момчетата спят на палубата, но ако вали, опъваме една стара палатка — рече Кабид. — Корабът трябва да изглежда неугледен, а аз — беден, нали разбираш. — За миг потрепери. — Да се молим на Мананан ап лиер да държи елдидските галери настрана! Като минем покрай Кермор, ще имаме ескорт — ще видиш — но нямам желание да се озова насред морска битка.

Вятърът беше силен, но с бавно плаващия, тромав кораб им трябваха цели два дни, за да стигнат до Кермор. Въобще не влязоха в пристанището, защото една стройна керморска бойна галера вече ги чакаше. Кабид нареди да спуснат платната и остави кораба да се носи, докато в същото време галерата маневрираше, за да застане до него и да се закачи. Гребците, до един свободни мъже и военни моряци, отпуснаха веслата, а капитанът им направи опасен скок и се озова горе, на палубата на кораба.

— Ще следваме обикновения план — рече той на Кабид. — Ще се движиш на около петнайсет мили навътре в морето. Ние ще следваме успореден на вашия курс, на разстояние колкото да можем да ви виждаме. Ще се срещнем както обикновено в залива, близо до лагера на Западняците.

— Разбрано, но от време на време се доближавайте на достатъчно разстояние, за да зная, че не съм ви изгубил.

В деверийски води двата кораба се движеха близо един до друг, но към обяд на следващия ден Кабид и екипажът му обърнаха тромавия нос на кораба към открито море и се поклащаха срещу прилива, докато капитанът на галерата не им викна, че са стигнали достатъчно навътре. Кабид отново обърна, но галерата продължи да навлиза в морето. От този момент нататък Кабид прекарваше повечето време на кърмата, за да следи лично за всичко, защото не се доверяваше на никого от хората си.

Прекараха четири дълги и тревожни денонощия в открито море, докато стигнаха достатъчно на запад, за да се обърнат към сушата. Скоро към тях се присъедини керморската галера и те влязоха заедно в неголям залив, където морето беше отхапало само мъничко от варовиковите скали, а там имаше един къс, нестабилен пристан. Корабът се приближи бавно до него, а галерата се насочи право към пясъчния бряг. Когато извитият високо нос изскърца върху пясъка, моряците скочиха отстрани, хванаха я за борда и заедно, с добре отработени движения, я изтеглиха навътре.

— Невин — попита Кабид, — ще спиш ли на борда нощес?

— Благодаря, но е едва час след пладне. Ще потегля.

Още щом Невин изведе коня и мулето си на палубата, те подушиха земята и се втурнаха към нея. Поведе ги по мекия пясък до опосканото пасище отвъд плажа, сетне се върна да вземе седлата и товарните дисаги на мулето. Двама моряци му помогнаха да пренесе нещата си до животните.

— Гледайте! — посочи едно от момчетата. — Западняци.

Яхнали златисти коне, към тях се приближаваха двама мъже и една жена. Седяха без каквото и да е напрежение на пищно украсени и накичени с пискюли кожени седла, а светлите им коси блестяха досущ луни над грейналите слънца, които яздеха. Моряците стовариха багажа на Невин до животните му, а сетне хукнаха обратно към кораба си, сякаш очакваха елфите да ги изядат или най-малкото да им сторят нещо лошо. Когато Невин подвикна приятелски поздрав на техния език, жената обърна коня си и дойде в тръс до него, докато двамата мъже продължиха напред, за да се срещнат с военните моряци.

— Поздрави, уважаеми старче — обърна се тя към него на същия език. — Говориш прекалено добре за търговец.

— Не съм търговец. Приятел съм на Адерин Сребърните крила. Познаваш ли го?

— Чувала съм за него, но никога не съм имала честта да го срещна. И ти ли изучаваш лунните познания?

— Да. Ще тръгна на изток, защото отивам в Елдид. Ще бъда ли в безопасност по пътя?

— Такъв като тебе винаги е в безопасност сред Народа, но се пазѝ от елдидските свине. Човек никога не знае какво може да очаква от тях.