Катрин Кер - Магия за зора

— Пъклото да го вземе, какво се маем? — рече Ейтан и сви рамене. — Защо просто не дойдеш с нас в хана? Имаме истинско легло, по-добро от плевня, и ще купим мях с медовина.

Разкъсван между пиянството и деликатността, Мадин му хвърли злобен поглед, но Ейтан беше отдал вниманието си изключително на момичето. Друфа се изкиска, изпълнена с изненада и доволство.

— Може да е доста забавно — оповести тя. — Тичам да взема медовината и да кажа на татко къде отивам.

Момичето се отдалечи с кръшна походка, а Ейтан се обърна към Мадин и сви рамене:

— Какво значение има дали козината е влажна или суха? — Гласът му пресекна. — И без това всички до една са кучки.

Мадин допи бирата си на две големи глътки. Въртеше му се смътно някаква мисъл да се измъкне на улицата и да остави момичето на Ейтан, а той да си намери друго, но беше прекалено пиян да се оправи сам по пътя в този непознат град. Когато стигнаха до задния вход на хана, Ейтан се поспря, колкото да притисне Друфа към стената и да я целуне. На Мадин гледката се стори някак тревожно възбуждаща. Той не възрази, когато момичето предложи всички да се качват горе.

Но когато стигнаха в тихата стая, срамежливостта се върна с пълна сила. Той запря вратата зад тях и започна да рови в една от дисагите за дървена чаша, докато Ейтан развързваше мяха с медовина. Друфа се закиска и го взе от ръцете му.

— Да оставим пиенето за после. Обеща ми да се позабавляваме, Ейтан.

— Това е вярно. Съблечи роклята тогава.

Кискайки се високо, Друфа започна да развързва съвършено неподходящата си девическа рокля. Стиснал чашата в дланта си, Мадин гледаше как тя се съблича — бавно, усмихвайки се на двамината през цялото време. Когато се измъкна от ризата си и разкри мека, бледа кожа и тъмни зърна на гърдите, той почувства половото напрежение в стаята като удар през чатала. Тя целуна Ейтан, обърна се към Мадин, взе чашата от ръката му, целуна и него, а сетне дръпна и двамата да седнат с нея на леглото.

Едва няколко часа след залез-слънце я пуснаха да се измъкне, докато между две кикотения тя твърдеше, че била изморена. С пиянско, удовлетворено кавалерско чувство Мадин метна част от дрехите си на гърба и я изпрати до долу, където й напъха шепа медни монети в ръката. Може и да плащаше повече, отколкото й се полагаше, но смяташе, че си го е заслужила. Когато се върна олюлявайки се в стаята, установи, че свещта догаря във фенера, а Ейтан спи дълбоко и хърка от своята страна на леглото. Мадин си свали бригите, хвърли едно одеяло върху Ейтан, духна свещта и си легна. Стаята се завъртя бавно и царствено около него в изпъстрената със златисти капчици тъмнина. През ума му мина мисълта: „А какво ли би казал старият Невин за мен сега? Е, слава на боговете, той няма да знае докъде съм изпаднал.“ Сетне заспа така внезапно, сякаш духна свещ.

Когато потегли от Дън Девери, Невин се насочи право на юг, следвайки открития път по течението на Белавер. Не беше минал повече от пет мили и срещна конен патрул от петима кралски войскари, които се насочиха право към него. Автоматично, без много да му мисли, той се дръпна настрани, за да ги пропусне, но водачът им го повика и приближи до него в тръс, препречвайки пътя.

— Чудесно муле имаш, билкарю. То ще види и царска служба.

— Така ли? — Невин впи поглед в очите на мъжа и изпрати поток успокоителна магнетична сила от аурата си. — Това муле не ви трябва. То прекалено често окуцява и няма да ви върши работа.

— Да не смяташ, че ще се хвана на такава нескопосна хитрост? — той понечи да се разсмее, сетне само поклати глава, а клепачите му се отпуснаха. — Нескопосна измислица. Не го ща това муле.

— Наистина не ви трябва.

Боецът се прозя, отърси се и обърна коня си.

— Хайде момчета, това муле не ни трябва. Окуцява прекалено често и няма да ни върши работа. — Другите изглеждаха озадачени, но му се подчиниха, без да задават въпроси, и когато той препусна обратно към Дън Девери, поеха в тръс след него.

Ядосан, Невин продължи по пътя си, но вече внимаваше отдалеч за ездачи. Случилото се го накара да преразгледа маршрута си. Имаше намерение да стигне на кон до Елдид, но не му беше приятна мисълта, че по целия този път ще трябва да омагьосва безброй конфискуващи патрули. Заради войната нямаше как да се качи направо на кораб от Кермор, но съществуваше някаква възможност да има недотам легални кораби, които пресичат границата в открито море, където трудно можеха да ги заловят. Беше доста встрани от прекия му път, но реши да намине покрай Дън Мананан и да види дали не би могъл да намери нещо такова.