Катрин Кер - Магия за зора

— Лошо паднах — едва успя да каже той.

Някак се покатери на коня с помощта на Ейтан, който го буташе отзад. Все си казваше, че да язди е по-добре отколкото да ходи, но трябваше да се държи с две ръце за рога на седлото, за да неутрализира движението на коня, докато Ейтан го извеждаше от покритото с трупове полесражение. Видя как някои от хората на Карадок грабят мъртвите, независимо дали бяха врагове или приятели.

Нагоре по брега хирурзите и чираците им чакаха ранените. Ейтан отведе Мадин при Каудир, сетне се върна на бойното поле, за да изведе още ранени сред мъртвите и умиращите. Когато се опита да отиде до каруцата на хирурга, Мадин падна и остана на земята още час, докато Каудир бясно работеше върху хора, които се намираха в далеч по-тежко състояние. На моменти се унасяше, но се стряскаше и ругаеше горящите си ребра; слънцето беше силно и той се потеше обилно под ризницата, която не можеше да свали сам. Мъчеше го жажда, но никой нямаше време да му донесе вода, докато не се върна Ейтан. Той му даде да пие, откачи ризницата и му помогна да се измъкне от нея, сетне приседна до него.

— Спечелихме по всички правила, но на висока цена. Мейноик има в краката си тялото на Пагуил, а съюзниците на лорда го молят за мир.

— Карадок жив ли е?

— Жив е, но не и мнозина от забравените от бога наши хора. Мадо, останали сме само дванайсет души.

— Ах! Може ли да пия още вода?

Ейтан му държа мяха да пие. Едва тогава той проумя какво е казал приятелят му.

— Богове! Само дванайсет ли?

— Точно толкова.

След още час дойде Каудир. Ризата му беше напоена с кръв отпред и до лактите. Единственото, което можа да направи за спуканите му ребра, беше да ги пристегне с влажен ленен бинт. Когато изсъхнеше на слънцето, превръзката щеше да се стегне достатъчно, за да може да седне. Лявото му рамо също представляваше маса от кървящи, кръгли по форма наранявания — собствената му ризница се беше отпечатала през дрехите, когато беше паднал. Каудир ги проми с медовина от дървена чаша. Мадин изпищя веднъж, сетне прехапа устни, за да не го направи отново. Хирургът му подаде чашата с думите:

— Изпий останалото. Вътре съм сложил и обезболяващи билки. Това ще помогне да не те боли толкова.

Сместа беше горчива и вонеше, но Мадин я изпи на няколко малки глътки. Тъкмо свършваше, когато Карадок дойде и почти се строполи, опитвайки се да седне до него. Запотеното му лице беше опръскано с чужда кръв, а очите му бяха мрачни и изтощени. Въздъхна дълбоко и прокара мръсни пръсти през косата си.

— Това беше най-тежката битка, която някога съм водил — гласът на капитана беше нещо средно между ръмжене и шепот. — Та можех ли да очаквам друго? Нали сме затова, ние — обезчестена глутница кучета, хвърлена пред всички останали. Това ще се случва отново, момчета. Отново и отново.

Билките в медовината завъртяха главата на Мадин и той трябваше да впрегне цялата си воля да разбере какво казва Карадок. Ейтан го прегърна с една ръка и му помогна да седне.

— Ще имаме един чудесен кратък живот — продължи капитанът. — О, фъшкии накуп! А сега слушай какво, Мадо. Зная, че влезе в тази битка пълен със страх и затова заслужи моята почит. Достатъчно. Доказа, че не си страхливец и отсега нататък стой настрана. Един бард е прекалено скъпоценен, за да го загубим.

— Не мога. Каква чест ще ми остане тогава?

— Чест ли? — Карадок отметна глава и се засмя с изтънял глас. — Чест ли? Я се чуй какво говориш! Ти нямаш никаква чест, проклето от бога копеленце! Никой от нас няма. Не чу ли и една дума от онова, което казах? Нито един благороден лорд няма да изпрати мъже с чест в самоубийствена атака, но нас ни изпратиха и аз приех, защото трябваше. Имаме също толкова чест, колкото и банда проститутки — единствено важно е колко добре се чукаме. Така че в бъдеще стой настрана — засмя се отново, но сега това повече приличаше на нормалния му смях. — Слушай, когато Уирдът ми ме отнесе, искам да зная, че все още има жив човек, който може да поеме онова, което е останало от отряда. Вие, курвенски копелета, сте единственото нещо, което имам на този свят. Да пукна, ако зная защо, но искам да съм сигурен, че този скапан отряд ще съществува и след мен. От днес нататък, барде, ти си моят наследник.

Карадок стана и се отдалечи с широка крачка. Мадин се отпусна назад и усети как светът се завъртя около него.

— Прави каквото ти казва — изръмжа Ейтан.

Мадин се опита да отговори, но вместо това загуби съзнание.