Катрин Кер - Магия за зора

— Това беше името, което каза. Стори ми се необикновено.

— Така е. Е, внучката му е хубаво момиче, разбираш ли?

— Аха — амбулантният търговец се засмя и намигна. — Може след вечеря да изляза навън и да потърся някой от градските стражи.

— На твое място бих го направил. След като са изпратили бойния отряд, а не само стражите, трябва да е важно.

Амбулантният търговец кимна и се залови с яхнията си. Изпитвайки едва ли не отчаяние, Джил се хранеше механично и поглъщаше, само за пред хората, яхнията, която вече бе загубила вкуса си. Очевидно в мига, в който е получил писмата от краля, гуербрет Ладоик е изпратил войскарите си да търсят. Все още не го бяха намерили и тя започваше да се съмнява, че въобще ще успеят, защото Дъното беше най-логичното място, където можеше да е. За миг се сети за старите приказки, че крадците имали прокопана огромна система от тунели под Кермор, след това отхвърли идеята като измислица на гертдините. Но като че ли ставаше ясно едно — Родри беше убеден, че тя и Невин се намират в Кермор. Някой го беше излъгал, беше го подмамил тук…

Изведнъж се сепна и съсредоточи съзнанието си единствено върху храната. Концентрира се върху това да гони парче месо из соса, насилвайки се да внимава само за това. Докато мислеше за Родри за миг нечие съзнание докосна нейното, докосването беше леко, но тя усети в него студена, неподправена злоба. Това продължи само секунди и я остави. Положи лъжицата в купата си. Беше й невъзможно да хапне и залък повече, както и да изглеждаше това за останалите.

— Ще отида за малко отзад — рече тя на амбулантния търговец.

Той кимна и продължи да яде. Друг не вдигна глава, когато тя се упъти към задната врата, по посока на нужника.

Непосредствено зад хана имаше корито за поене на конете и водата в него отразяваше светлината на огъня, която се изливаше от прозорците. Поспря се там, небрежно прокара ръка по нея, сякаш да я измие, и използва танцуващите бръчки, за да помисли за Саламандър. Веднага усети докосването на съзнанието му, но мина доста време, преди да й отговори. Виждаше образа му във водата много смътно.

— Извини ме, че се забавих. Вечерях на масата на самия гуербрет и ми отне известно време и поредица от изискани любезности, преди да мога да стана.

— Няма значение. Току-що няколко от войскарите на гуербрета бяха в Капстан. Доколкото разбирам, все още не са намерили Родри.

— Не са, да ги вземат мътните. Все още ли си сигурна, че е жив?

— Все още. Това е единственото, което ме държи. Но аз се свързах с теб, защото някой друг докосна съзнанието ми, някой, който ме мрази.

— Люспите отдолу на драконовите топки да са проклети! Утре ще се видим. Има моменти, когато думите са по-безопасни от мислите.

След това образът му изчезна.

Върна се в кръчмата и видя, че амбулантния търговец го няма, но той се появи само след няколко минути. Широко ухилен, вдигна два сребърника и ги показа на всички.

— От един градски стражник. Носи цяла торба сребро, за да плаща за всяка информация, която му се даде за Родри от Аберуин, момчета. Трябва да ви кажа, че става нещо голямо.

— Както изглежда, струва си всеки да си спомни каквото може за него — отбеляза Джил с преднамерено небрежен тон. — Сърцето ме боли, че не съм го виждал от месеци.

Всички, които я чуха, се съгласиха със смях и се заловиха да предъвкват въпроса. За нещастие никой нямаше сведения за Родри и в един глас заявиха, че да лъжат хората на гуербрета е изключително нездравословно. След няколко часа Джил се качи в стаята си. Въпреки цялата си мъка, беше толкова уморена от седмиците, прекарани в път, че заспа още щом легна на одеялата. Но сънува Родри. Сякаш го чуваше да я зове от отчайващ мрак.

Невин прекара по-голямата част от нощта буден. Спеше на едно походно легло в стаята на Рийс, където и най-малката промяна в затрудненото дишане на гуербрета щеше да го събуди. За човек, така тежко пострадал или болен, часовете преди зазоряване са винаги най-опасни, защото тогава астралните сили са в отлив и едвам се влачат. Рийс прекара нощта по-добре, отколкото биха могли да се надяват, но въпреки това Невин седеше и премисляше нещата пред слабия огън в огнището, като го използваше, за да разговаря с другите майстори на деомера. Беше впрегнал мъже и жени навсякъде из кралството да сканират, но не Родри, защото би било напразно, а за странни прекъсвания и несъответствия във виденията си с цел да се разкрие наличието на астрален печат, положен над нещо, което майстор на тъмния деомер иска да скрие. Дотук никой нищо не беше открил. Ако Джил не беше така убедена, че Родри е жив, Невин би се отчаял и би го сметнал за мъртъв, но половото привличане между двамата беше толкова силно, че тя би усетила смъртта му като загуба на част от самата себе си.