Андре Мороа - Жорж Санд

В 1800 година, в Милано, адютантът Морис Дюпен, с жълт султан на каската и червен шарф със сърмени ресни, намира в стаята на своя генерал една красива, засмяна, любезна девойка, която украсява есента на този воин. Тя се нарича Антоанета-София-Виктория Делаборд:

„Споменавам и трите й кръстни имена, защото в своя бурен живот тя е носила последователно и трите… В детинството й са я наричали обикновено Антоанета, по името на френската кралица. Във време на завоеванията на империята естествено надделява името Виктория. А след като се оженва за нея, баща ми я нарича всякога София.“

София-Виктория Делаборд е дъщеря на продавач на пойни птици; държал в миналото малко кафене с билярди, той продава сега канарчета и кадънки по парижките кейове. София има тежка младост, като всяка бедна девойка в смутни времена.

„Майка ми — ще пише по-късно Жорж Санд — беше от презряната скитническа порода на циганите. Била е танцувачка, дори нещо по-лошо — просто статистка в един от най-незначителните парижки булевардни театри, когато любовта на един богаташ я измъква от това падение, за да я захвърли в друго, още по-низко. Баща ми я вижда, когато тя е вече тридесетгодишна. И то при каква жалка обстановка! Но той е великодушен. И разбира, че това прекрасно създание може все още да обича…“

От една по-раншна връзка София-Виктория има дъщеря Каролина, която я придружава в италианската армия. Противно на всички йерархически правила София сменя генерала с лейтенанта, когото очарова с пламенната си нежност. С дамите в Ла Шатр и германските канонисти Морис е опознал леките удоволствия; тази смела и очарователна девойка му разкрива романтичната любов. Той споделя своето щастие с майка си: „Колко е приятно да те обичат, да имаш добра майка, добри приятели, красива любовница, малко слава, прекрасни коне и врагове на бойното поле!“ Чуваме сякаш Стендаловия Фабриций.

Тази любов се оказва трайна и от едната, и от другата страна и вдъхва сериозни безпокойства на мадам Дюпен. При все че е последователка на Русо, тя се отнася повече с търпимост към цинизма в „Опасни любовни връзки“, отколкото към страстта в „Новата Елоиза“. Лишена в името на добродетелта от чувствени наслади, тя прехвърля към сина си своята страстна и ревнива обич. Когато идва през 1801 година в Ноан, Морис настанява любовницата си в Ла Шатр, в странноприемницата Тетноар. Дешартр, който никога не е любил и не познава плама на любовта, се заема от преданост към майката да прогони любовницата на сина. В странноприемницата стават бурни разправии. На София-Виктория не липсва нито жар, нито разум; тя нахоква досадния гост, когото Морис би пребил, ако не си спомняше смелата преданост на Дешартр по време на Терора. Но тези увещания показват, че мадам Дюпен се страхува от брак, за какъвто двамата влюбени не са мислили досега; и „тъй като човек предизвиква всякога сам опасностите, с които се занимава повече, отколкото трябва, заплахата се превърна в предсказание“.

Морис Дюпен до майка си, май 1802: „Кажи на Дешартр, че със своя педантичен похват, аптекарски разсъждения и нравственост на евнух той представя достойно господин дьо Пурсоняк и нравствено, и физически…“ След това справедливо избухване Морис се хвърля в обятията на майка си и дори на възпитателя си; тримата се обичат толкова много, че не могат да се сърдят дълго един на друг; но остава верен на любовницата си. Макар да смята, че стои над аристократическите предразсъдъци, мадам Дюпен дьо Франкьой все още поддържа, че един неравен брак води към раздори в семейството. Със своя войнишки здрав разум синът отказва да разбере, че в случая бракът ще бъде неравен.

Морис Дюпен до майка си, прериал година IX (май — юни 1801):

Нека поразмислим, мамо. Как е възможно моите чувства към една жена да бъдат оскърбление за тебе и опасност за мене, за да се тревожиш и проливаш сълзи?… Не съм вече дете и мога много добре да преценявам хората, които ми вдъхват любов. Съгласен съм, че някои жени — ще си послужа с езика на Дешартр — са уличници и твари. Тях нито обичам, нито търся… Но тези грозни думи не могат никога да се приложат към една жена със сърце. Любовта пречиства всичко. Любовта облагородява най-презрените създания, следователно още повече тези, които са били захвърлени в света без опора, без средства, без ръководство. В какво е виновна една така изоставена жена?…

Междувременно Франция се променя. „Зад Бонапарт вече се съзира Наполеон.“ Морис е в Шарльовил заедно с генерал Дюпон; двамата републиканци не обичат много „господаря“. Дюпон казва, че човек не знае как да се държи с него; понякога изпадал в такива настроения, че бил просто недостъпен. Кариерите се уреждат в чакалните. Отдавна е забравено Маренго 7 7 Победа на Бонапарт над австрийците в 1800 г. — Б.пр. . „Ето какво става, когато управлява само една личност… Ти не си ме възпитала, майчице, за царедворец и аз не умея да вися пред вратата на покровители…“ Тя не го е възпитала нито за царедворец, нито за ласкател, но би предпочела да го вижда, че напредва и да не е така постоянен в любовта. Логиката не е най-изтъкнатата черта у тази толкова мила жена.