Андре Мороа - Жорж Санд

Гражданинът Дешартр, а главно младият гражданин Дюпен се стараят, и не безуспешно, да спечелят членовете на секцията Бонконсей за каузата на задържаната. Самата тя, опитна в писане на просби, отправя прекрасно съчинени молби до Комитета за сигурност:

Граждани републиканци, не бъдете безучастни към мъката на една майка, отделена от сина, когото е отхранила, никога не е напускала и е възпитавала за родината. По време на бягството на тирана един гражданин, който живееше в същата сграда, ме попита не се ли страхувам за движимото си имущество и ми предложи да му поверя, ако желая, сребърните си съдове, за да ги скрие на сигурно място. Аз му ги дадох. Никога след това не съм ги използувала, за да не проявявам осъдителен разкош в такива тежки времена… Моето държане при всички обстоятелства, още от първия ден на революцията, искреното ми желание за общо добруване ме поставят извън всякакви подозрения. Освен това аз нямам никакъв — дори от най-далечна степен — роднина емигрант. Преди три години можех да замина за чужбина с цялото си богатство, което беше тогава на мое пълно разположение, но за моя независим нрав беше противно да дишам въздух, отровен от робство…

Настъпва най-после Термидор 5 5 Падането на Робеспиер и краят на Терора. — Б.пр. , Гражданката Дюпен излиза от затвора и дори, по препоръка на бившия й лакей Антоан, който е един от героите при превземането на Бастилията, получава свидетелство за благонадеждност. През октомври 1794 тя успява да се настани със сина си в Ноан. От голямото й състояние, накърнено с отмяната на асигнатите и с принудителните заеми, й остават петнадесет хиляди франка годишна рента. Още четири години тя продължава с Дешартр образованието на Морис. Каква кариера да му избере? Той иска да стане военен; тя го разубеждава. От времето на Терора мадам Дюпен е станала враждебна, ако не към принципите, то поне към прекалените изстъпления на революцията. Тя не отрича нито Волтер, нито Русо, но би предпочела да види Морис на служба в една ограничена монархия, която би признала завоюваните свободи. В Париж царува Барас; както и по-рано, честните хора се движат там пеша, негодниците — в носилки. „Чисто и просто негодниците се смениха.“

Това съждение е на Морис, който — с неверие, присъщо на епохите след големи преврати — наблюдава с удоволствие как републиканците се сговарят с „контетата“, за да се преосигурят и да си запазят местата. Той се утешава, че не е в числото на „използвачите“ на новия режим и свири на цигулка в любителски оркестър в Ла Шатр. През 1798 година, заедно с тридесетина младежи и девойки — от семействата Дюверне, Латуш, Папе, Фльори — взема участие в домашни спектакли, в които играе „с вродена и неотразима дарба“. Но бездействието му тежи. Майка му напразно повтаря, че ако стане войник на републиката, ще служи на едно лошо дело; той смята, че всяко дело е добро, щом защищаваш отечеството си, и знае, че майка му, много по-голяма родолюбка, отколкото сама признава, се възхищава от победите при Жемап и Валми 6 6 Победи на републиканците над европейската коалиция. — Б.пр. , както от някогашните кралски победи при Фонтноа, Року и Лоуфелд. „Какво? Да заминеш като прост войник ли?“ — казва тя. Ла Тур д’Оверн, най-храбрият френски воин, комуто представят Морис, го пита: „Нима внукът на Саксонския маршал ще се страхува да участвува в битка? — Не, разбира се.“ И Морис постъпва на военна служба.

Това е времето, когато французите смятат, че освобождават Европа и са нейни любимци. В Кьолн Морис Дюпен има блестящи успехи, които разказва на майка си. При все че е добродетелна, по-скоро по темперамент, отколкото по убеждение, все пак жена на осемнадесетия век и лесно прощава всяко прилично извършено безпътство. Верен на нравите на своите прадеди, още преди да напусне Ноан, Морис има син от една млада жена, която работи в дома на майка му. Мадам Дюпен се грижи за този незаконен внук, който не е бил припознат и носи името на майка си — Иполит Шатирон. Дават го на дойка селянка, недалеко от Ноан. Мадам Дюпен съобщава на Морис как е детето: „Ноан, 6 брюмер година VIII… В къщичката са добре. Малкият е грамаден. Прекрасно се смее. Всеки ден съм при него; отлично ме познава вече…“

Писмата на Морис са живи и поетични. Ако е бил в театър и е чул ария, изпълнявана някога от майка му: „Чувствувах, че съм при тебе, в светлосивия ти будоар на улица «Роа дьо Сисил»! Странно, как музиката ни потапя в спомени! Както и парфюмите. Когато вдишвам лъха от писмата ти, мисля, че се намирам в твоята стая в Ноан, и сърцето ми се разтуптява при мисълта, че ще те видя да отваряш инкрустираното си бюро, отгдето излита такова ухание…“ Мадам Дюпен желае да има мир; синът й желае война, за да го произведат офицер: „Ако се държи както трябва в някоя битка, човек може да бъде произведен още на бойното поле. Какво щастие! Каква прослава!“