Андре Мороа - Жорж Санд

Времето минава доста зле. Единственото общество на Аврора е снаха й, Емилия Шатирон, мила, добра, но свикнала да се прибира още в девет часа, когато Аврора отива да пише или да рисува в будоара си. Двете хлапета хъркат в съседната стая. Соланж си е все така пълничка и свежа. Морис е прилежен, майка му го учи на правопис. Иполит и Казимир са почти винаги в приятно общество. Този замрял живот не може да продължава. Мадам Дюдеван е решила да отиде при малкия Жул в Париж. Съпружеският живот й се струва все повече и повече недействителен. Би могла да стане отново това, което е била, само ако избяга.

Какво може да я задържи? Религията ли? Тя има все още някаква религия, но религия, която позволява любов. Моралът ли? Тя живее в епоха, когато и най-сериозните последователи на Сен Симон проповядват закона на удоволствието. Великите реформатори в изкуството учат, че „свещената фаланга“, проповядваща дръзки опити, е длъжна да презира еснафските условности. Тази интелигентна млада жена желае да следва най-добрите умове на своето време. Съпругът ли? Той има любовници, а тя не иска тази свобода да бъде едностранна.

Аврора Дюдеван до Жул Букоаран, 3 декември 1830:

Вие знаете домашната ми обстановка; знаете дали е поносима. Двадесет пъти сте се чудили, че успявам да вдигна глава на следния ден, когато в навечерието са я сломили. Но всичко има край… Като търсех нещо в бюрото на мъжа ми, намерих един пакет, адресиран до мене. Поразена бях от тържествеността му. Имаше надпис: Да не се отваря преди смъртта ми. Нямах търпение да чакам, докато овдовея… Щом пакетът е до мене, имах право да го отворя, без да извърша некоректност; а тъй като съпругът ми се радва на отлично здраве, можех хладнокръвно да прочета завещанието му. Господи боже! Какво завещание! Проклятия и нищо повече. Събрал всички изблици на лошо настроение и яд против мене, всичките си разсъждения за моята порочност, цялото си презрение към моя характер. И ми оставя това като доказателство за нежност! Помислих, че сънувам, защото досега все затварях очи и не исках да видя, че той ме презира. Прочитането на това писмо ме събуди най-после от съня. Казах си, че да живееш с човек, който няма към жена си нито уважение, нито доверие, значи да желаеш да съживиш мъртвец. Взех решение и, смея да заявя, то е безвъзвратно…

Без да отлага нито ден, тя съобщава непоколебимото си решение: „Искам издръжка; ще отида в Париж; децата ще останат в Ноан.“ Казимир е смаян от непреклонността на жена си. Тя има желязната воля на Морис Саксонски. И дори хитруванията на стратега, защото изисква повече, отколкото в действителност желае. Няма никакво намерение да изоставя децата си, Ноан, нито дори съпруга си. По шест месеца в годината в Париж и шест месеца в Ноан; три хиляди франка издръжка; съгласява се да поддържа привидно семейния живот, ако условията й бъдат приети. И те са приети.

Остава да се уреди съдбата на децата. Аврора има намерение да вземе със себе си „дебеличката дъщеря“, щом уреди въпроса за квартирата и гледането на детето. Три хиляди франка не са много за нея, защото тя обича да раздава, а не обича да прави сметки; ще трябва да припечелва малко; тя не се съмнява, че ще успее да го стори, като рисува, пише или украсява табакери. Що се отнася до Морис, баща му възнамерява да го даде в пансион в Париж; но детето е още много малко и слабичко. За него трябва домашен учител; Аврора настоява този учител да бъде Букоаран: „Ако вие сте в Ноан — пише му тя, — ще мога да дишам и да спя спокойно; детето ми ще е в добри ръце, образованието му ще напредва, ще има кой да се грижи за здравето му, няма да го разглезват с прекалена свобода, нито да го възпитават с прекалена строгост…“ Казимир Дюдеван, разбира се, не е любезен; но нима графиня Бертран е по-любезна? Семейство Бертран може да обещае на домашния учител жителство в Париж, тъй като генералът е назначен за директор на политехниката, но нима признателността на една жена и обичта на една майка са без значение? „Вие знаете, че не съм без сърце, а пък аз зная, че то ще съумее да ви се издължи…“ И Жул Букоаран, като всички млади хора, е омагьосан от мадам Дюдеван. Последната фраза открива прекрасни възможности. Той приема. Но когато предлага да отидат заедно в Ним, на гости у семейството му, тя се изплъзва. Заявява, че трябва да щади съпруга си, да не пробужда у него подозрения срещу бъдещия възпитател на сина им. „Ще ви преследвам до гроб с благодарностите и неблагодарността си. Разбирайте го, както искате, както казва моето старо кюре…“