След девет години, при процеса за раздяла на съпрузите Дюдеван, Казимир пише изложение, в което се намират следните многозначителни редове: „Ноември 1827. — Отиване в Париж със Стефан Ажасон дьо Грансан под предлог на лечение!“
Друго сведение, дадено от Луиза Венсан в докторската й теза (на стр. 122): „В Нерак още помнят, че през 1837 година, когато отива в Гийери да си вземе Соланж, отвлечена от Дюдеван, Жорж Санд казва: «Най-забавното е, че настоява да вземе дете, което не е негово»“.
И Иполит Шатирон изглежда е чувал да се говори в Бери, че Соланж е извънбрачно дете. В едно писмо до зетя си той намеква за този факт. Документът се намира в Шантийи. Иполит до Казимир, 28 юни 1836: „Що се отнася до възпитанието на Соланж, ще трябва наистина да се примириш. Без да задълбавам много… според всичко, което съм чувал да разправят, ще ти бъде лесно да се примириш!“
Най-после, при липсата на писма от Санд до Стефан, Луиза Венсан е успяла да се запознае с други документи за тяхната връзка, защото пише: „Писмата не са в колекцията Спелбер. След като скъсва с Мюсе, Жорж Санд оплаква нещастията си… Още преди Жул Сандо тя е имала любовник, неизвестен на Жул. В друго неиздадено писмо тя се извинява пред мадам дьо Грансан. Моли я да й прости страданията, които й е причинила, като е обичала мъжа й. Разчита на великодушието й, за да й бъде простено стореното зло…“
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3622
Издание:
Андре Мороа. Жорж Санд
Биография
Редактор: Вера Филипова
Издателство „Народна младеж“, 1970 г.
Мора (Шарл) — френски писател и държавник (1868–1952). — Б.пр.
Брелан (фр.) — игра на карти, при която всеки играч получава по три еднакви карти. — Б.пр.
Буквален превод.
Брат на Людовик XVI и бъдещ крал Карл X (1757–1836). — Б.пр.
Падането на Робеспиер и краят на Терора. — Б.пр.
Победи на републиканците над европейската коалиция. — Б.пр.
Победа на Бонапарт над австрийците в 1800 г. — Б.пр.
Грьоз (Жан-Батист) — френски художник (1725–1805). — Б.пр.
Home (англ.) — дом. — Б.пр.
Somebread , както и du pain, значи хляб; но тази игра на думи е само фонетична, защото Аврора не е Dupain, а Dupin, което значи бор. — Б.пр.
Madcap — луда глава. — Б.пр.
Mischievous (англ.) — пакостница. — Б.пр.
Пародия на черковното покаяние на латински: mea culpa, mea culpa, mea maxima culpa. — Б.пр.
Is charming (англ.) — е очарователна. — Б.пр.
You are low spirited today, Dupin? What is the matter with you? — Унила сте днес, Дюпен. Какво ви е? — Б.пр.
Tolle, lege (лат.) — вземи, чети. — Б.пр.
Симон дьо Бовоар — „Вторият пол“, с. 508.
Върви си, залязващо слънце! Закрий бледните си лъчи зад далечните дървета. Вечерницата Венера възвестява края, на деня. Вечерта настъпва и придава тъга на околността. Когато ти се завърнеш, прекрасна светлина, природата ще стане отново весела и красива, но радост не ще утеши никога моята душа.
Буре (фр.) — овернски селски танц. — Б.пр.
Precious (англ.) — превзето конте. — Б.пр.
La Gerusalemme liberata (ит.) — Освободеният Ерусалим. — Б.пр.
Сбогом, мила приятелко; прегръщам те нежно и искрено те обичам. — Б.пр.
Остеология (фр.) — наука за костите. — Б.пр.
Малбранш (Никола) — френски философ (1638–1715). — Б.пр.
Жерсон (Жан Шарлие, наричан) — френски богослов, канцлер на Парижкия университет (1363–1429). — Б.пр.
Ев. от Лука, 17:1.
„Рене“ — роман от Шатобриан; „Лара“ — поема от Байрон — Б.пр.
Когато се оженва за Аврора Саксонска, Дюпен дьо Франкьой е вдовец. От първия си брак има единствена дъщеря, омъжена за граф дьо Вилньов, собственик на замъка Шенонсо. — Б.а.
Гресе (Жан-Батист) — френски поет и драматург (1709–1777). — Б.пр.
Ален (Емил Шартие) — френски философ и писател (1868–1951). — Б.пр.
Левантин (фр.) — едноцветен копринен плат. — Б.пр.
Принцеса дьо Клев — роман от графиня Мари дьо Лафайет (1634–1693); Новата Елоиза — роман от Жан Жак Русо (1712–1778). — Б.пр.
Читать дальше