Андре Мороа - Жорж Санд

През лятото тя отвежда малките. Предлага Швейцария; децата предпочитат океана. „Така да бъде! Щом ще пътуваме и ще се къпем, полудявам от радост… Приличам на внучките си, които са предварително опиянени, без да знаят защо…“ Когато е в Ноан, тя остава вярна на реката. Отива да се къпе там с Плошу и докато стои във водата, си припомня цяло шествие от изчезнали сенки.

Дневник на Жорж Санд, 21 юли 1873: „Докато лежа във водата, мисля за тия, които се къпеха някога заедно с нас: Полина, и майка й, Шопен, Делакроа, брат ми… Къпехме се и нощем дори. Идвахме и си отивахме пеш. Всички са покойници освен мадам Виардо и аз. Това жалко полско кътче е виждало толкова знаменитости, без дори да подозира.“

Политиката не я занимава вече. Понякога се страхува от Хенрих V 170 170 Внук на Карл Х; при все че не е заемал престола, роялистите го наричат Хенрих V. — Б.пр. : „Усещам да нахлува мирис на дарохранителница“. Трябва да споменем, че парижкият генерал-губернатор забранява пиесата, извлечена от „Госпожица ла Кентини“, под предлог да не се смути общественият ред. На своя приятел принц Наполеон Санд изпраща честитки за Нова година, но без пожелания за бонапартистка реставрация.

Жорж Санд до принц Наполеон-Жером, 5 януари 1874:

Казвате, че дори в политиката бихме се разбрали; не зная дали е така, защото не виждам вашето днешно схващане за събитията и не зная какво очаквате от тях за Франция; дали не желаете да потърсим лекарство за нещастията си в личността на едно дете. 171 171 Синът на Наполеон III. — Б.а. Не, не може да желаете такова нещо. По-добре бих разбрала едно лично честолюбие; но при все че у вас то би било оправдано поради големия ви ум, бихте имали като пръв враг партията на вдовицата 172 172 Императрица Евгения, Съпруга на Наполеон III. — Б.а. и детето. И най-после никак не виждам сега и за неопределено бъдеще империалистите да съберат достатъчно избиратели…

Тя очаква спасение само от една скромна република. През 1875 година тази република най-после се установява с един глас мнозинство. Такава е Франция.

От 1873 година насам Соланж живее близо до Ноан, в замъка Монживре, който е купила с твърде нечистото си богатство от своята братовчедка Леонтин Симоне, дъщеря на Иполит Шатирон. В 1871 година поради войната се е помирила за някое време с майка си и Морис. Един ден я виждат да пристига с молба да я приютят. Добрата Лина се застъпва за нея; укротена от опасността, Соланж е скрила ноктите си и тъй като е наследила дарбите на София-Виктория, прави големи услуги, като крои и шие рокли за Лина и малките. След настъпването на мира всичко пропада отново. Санд не е съгласна за покупката на Монживре, защото не иска „тази кукумявка“ да я дебне от кулата си. Когато Соланж не обръща внимание на това желание и купува замъка чрез подставено лице, под името мадам Бретийо, прекратяват издръжката й и Ноан е почти напълно затворен за нея, защото тя критикува всичко, каквото се върши там. Но от време на време се втурва някоя сутрин като вихрушка. Малките изпитват ужас от нея и бдят пред вратата на баба си, за да не пускат леля Соланж.

Някогашните приятели, някогашните неприятели продължават да изчезват. На 5 март 1876 година умира принцеса Арабела. Възстановила е към края разума и гордостта си. В своя съживен салон приема новото поколение републикански държавници. Доживяла е да види Лист абат, а Анри Леман председател на Академията на изящните изкуства.

Жул Сандо е много отпаднал. С годините е напълнял, „оплешивял“, натежнял от леност и обезсърчение, но все още се отгатва, че е бил навярно очарователен на младини. В кабинета му е окачен негов портрет, нарисуван някога с въглен от Аврора Дюдеван: „Само оплешивелите са могли да имат някога, толкова коса“ — казва той. Когато сяда в Пале Роял, в кафене „Ротонда“, минувачите казват: „Погледни го, това е Сандо, първият любовник на Жорж Санд“. Единственото му основание за слава.

Мастодонтът Маршал вдъхва тревоги на Санд и Дюма. А при това след войната има големи възможности за успех. Една негова картина, „Елзас“, наградена на изложбата, е незабавно отпечатана в хиляди екземпляри. След това го натоварват да илюстрира съчиненията на Еркман-Шатриан. Поръчват му декори за патриотична пиеса. Но той е ленив, нехаен, неточен. Никога не предава навреме гравюри или макети. Повечето поръчки биват анулирани. Загубил е двамата си могъщи покровители, принц Наполеон и принцеса Матилда, които живеят в чужбина след падането на императорския режим. Той е изпаднал до жалко бохемство, живее, както смогне, със заеми. „Виното и леките жени ще го погубят“ — пише Санд; в този израз прозвучава позната нотка. На друго място сякаш чуваме извлечение из писма на Санд, гдето говори за Мюсе: „Десет години не сполучиха — пише тя — да прогонят двата жестоки демона — леността и разврата“. Жените се менят наистина много малко; както и мъжете.