Андре Мороа - Жорж Санд

Накратко казано, той я хвали, че спасява вярата, надеждата и милосърдието. Тя е възхитена и изненадана, „защото Флобер, който лично ме обича от все сърце, не ме обича толкова като литераторка. Той не мисли, че съм на прав път, и не е единственият от приятелите, които ме смятат по-скоро добър човек, отколкото художник…“

Горкият Флобер не може да се отърве от гнева си. Политиката „предизвиква гадене“. Една „Олбаховска клика“ го преследва и комедиите му „Кандидатът“, „Слабият пол“ „са първокласен провал“. На тоя свят няма вече място за хората с вкус. Но той все пак продължава да вярва в изкуството за самото изкуство, в най-уместно подбраната дума, в ритъма на фразата, в изящно завършената творба. Малко му важи какво е казано, стига да е казано красиво. Санд го мъмри нежно: „Ти търсиш само добре оформената фраза, тя е нещо, но не е цялото изкуство, не е дори половината.“ Моли го да дойде в Ноан, да се потопи отново в семейното веселие и обич:

„Какво важи, че имаме сто хиляди врагове, ако ни обичат две-три добри същества!“

Но през 1872 година той не отстъпва. Напразно Полина Виардо, която вижда често, се старае да го отвлече; той я оставя да замине за Ноан с „Полинките“ — Мариана и Клавдия Виардо. Кратко, но прекрасно гостуване. Музиката царува, както по времето на Лист и Шопен.

Дневник на Жорж Санд, 26 септември 1872: „Какъв ден, какво вълнение, какво музикално проникновение! Полина пее и през деня, и вечерта… Тя е все по-възвишена и несравнима. Аз плача като теле… Лоло поглъща музиката с големите си очи. Девойчетата Виардо пеят прекрасно… Кристални гласове. Но Полина, Полина, какъв гений!… — 1 октомври 1872: Полина кара девойчетата си да пеят и пее заедно с тях «Фра Галина», нагласена от нея за трио; прекрасно! След това пее «Алцест», «Божества на Стикс»… Хубаво, прекрасно. Трепет, вълнение, което може да ви сломи. Опиянена съм. Не мога да мисля за нищо друго… — 2 октомври 1872: Полина пее малко и обещава да пее пак довечера. След вечеря устройваме шаради. И Лоло участвува в ролята на куче… Много е мила и напуска играта в разгара, без да каже «уф!»… Продължаваме до десет часа, после Полина пее «Панчито» и пет-шест очарователни испански мелодии, «Пролет» от Шуман, след това «Лейди Макбет» от Верди, от която не съм във възторг, но тя го изпълнява толкова хубаво? И финала от «Сомнамбула», и «Орфей». 167 167 „Алцест“ и „Орфей“ — опери от Глук; „Сомнамбула“ — опера от Белини. — Б.а. Идеал в два тона — и радост, и страдание…“

Най-после, за Великден 1873 година, достопочтения дядо Крюшар 168 168 Дядо Крюшар — прякор, който Флобер си е дал. — Б.а. отива на поклонение в Ноан, гдето към него се присъединява и Тургенев. Въвеждат го в обредните лудории на къщата. Лудешки танци. Всеки променя по три пъти костюма си. Флобер се маскира най-после като андалуска танцьорка и танцува фанданго: „Много е смешен, но се задъхва след пет минути. Много повече е остарял от мене!… Все същият прекалено бодър дух за сметка на тялото. Нашата врява го оглушава…“

Дневник на Жорж Санд, 17 април 1873: „Скачаме, танцуваме, пеем, викаме, досаждаме на Флобер, който настоява да прекъснем всичко, за да разговаряме за литература! Той е възмутен. Тургенев обича шума и веселието. Дете като нас. Танцува, валсира; какъв добър и прекрасен гений! Морис ни чете чудесно «Балада към нощта». Има голям успех. Във всяко отношение смайва Флобер… 18 април 1873: Оживен и забавен разговор с Флобер. Но той иска да говори сам и Тургенев, който е много по-интересен, не смогва да каже нито дума. Вечерта битки до един часа. Най-после се сбогуваме. Заминават утре сутринта… 19 април 1873: Човек живее с нрава повече, отколкото с ума и величието си. Уморена съм, пребита съм от милия ми Флобер. Все пак го обичам, той е прекрасен, но прекалено излиятелен. Смазва ви… Тази вечер вдигаме врява, свирим, с удоволствие вършим глупости. Съжаляваме за Тургенев, когото познаваме по-малко и обичаме по-малко, но той притежава чара на истинската простота и добродушие…“

След като се прибира у дома си, Флобер благодари от все сърце.

Гюстав Флобер до Жорж Санд, 23 април 1873:

Само пет дни са минали, откакто се разделихме, а като глупак скучая по вас. Мъчно ми е за Аврора, за цялата челяд, включително за малкия Фаде 169 169 Кучето на Жорж Санд. — Б.а. . Да, така е: у вас човек се чувствува толкова добре, вие сте така мили и духовити!… Двамата ви приятели, Тургенев и Крюшар, умуваха по това из целия път от Ноан до Шатору, много приятно настанени във вашата кола с два чудесни коня. Да живеят кочияшите от Ла Шатр! Но останалата част от пътуването беше много неприятна поради спътниците във вагона ни. Утешавах се със силни напитки, защото милият московец имаше цяла манерка с превъзходна ракия…