Андре Мороа - Жорж Санд

Бележник на Жорж Санд, 25 април 1864: „Въздържание! Въздържание от какво, глупци? Въздържайте се цял живот от злото. Нима бог е създал доброто, за да се лишаваме от него? Въздържайте се да усещате прекрасното слънце и да гледате цъфналите люляци. Аз работя… и съжалявам, че не работя повече. Но скучая и не ми се работи… Тази вечер четем романа на Морис. Днес се учих да правя gnocchi 145 145 Gnocchi (ит.) — кнедли. — Б.пр. , за да си правя в Палезо…“

Бележник на Мансо, 11 юни 1864: „Последна вечер в Ноан. Мисля, че всички ще я помним. Така че няма какво да се пише за това последно бдение. Но мисля въпреки волята си, че през четиринадесетте години, прекарани тук, повече съм се смял, повече съм плакал, повече живял, отколкото в предишните тридесет и три години… И така, отсега нататък оставам сам с нея. Каква отговорност! А заедно с това каква чест и каква радост! — Тук послепис с почерка на Морис Санд: Какъв самохвалко! Какъв глупак!“

Няма скарване, всичко става с добро. „Затварят Ноан като за продължително отсъствие“, защото Морис и Лина също отказват да носят бремето на голямото жилище: „Милите деца не искат да управляват Ноан; малко грешат от гледище на своя интерес… Но се стесняват от съображения на доброта и нежност…“ Те решават да отидат в Гийери, при Казимир, който си остава последно убежище за своите деца и е много обичан от Морис и Лина.

Жорж Санд „отлита към Палезо“, придружена от съжаленията на берийците, които и изпращат тъжни приветствия и мили молби. В Ла Шатр говорят за семейна свада. Санд отрича: „Слава богу, живеем си в пълно съгласие; но ако жителите на Ла Шатр не биха ни обвинили, би значило, че са болни…“ Тя харесва новото „парижко жилище, съвсем мъничко, но възхитително, удобно, чисто и с прекрасен вкус“. Палезо я очарова.

Бележник на Жорж Санд, 12 юни 1864: „Възхитена съм от всичко: от местността, от градинката, изгледа, къщата, вечерята, прислужницата, тишината. Омагьосано кътче! Добрият Мансел е помислил за всичко; истинско съвършенство. 13 юни 1864: Дълбок сън. Изглежда че духа и гърми. Не съм усетила… Деня прекарваме в разопаковане и нареждане. Забавно е да нареждаш вещите си в съвсем нови мебели, в толкова чисто помещение. Люси 146 146 Люси е готвачката, наета от Мансо. — Б.а. ни приготвя вкусна вечеря, поднесена с апетитна чистота. Ядем ягоди от нашата градина, риба, яйца и кафе. Мансел ли печели всичко?… Чудесно!“

Жорж Санд до Морис, 14 юни 1864:

Един зелен поднос с воден елмаз по средата, всред великолепен пейзаж — същински Рюисдал… Много добре се спи; и денем, и нощем е тихо като в Гаржилес… Дърветата са величествени, нивите и ливадите великолепни, но прекаленото обработване на почвата не пречи покрай пътеките и потоците да има много растения. Тази сутрин направих малка разходка и набрах розови, сини и лилави зарасличета, каквито няма у нас. Бих искала да изпратя една розова спирея от моята градинка, едно прелестно дръвче.

Жорж едва се е настанила в Палезо, когато получава ужасна вест: Малкият Марк-Антоан, Кокотон, се е разболял в Гийери.

Бележник на Мансо, 19 юли 1864: „Получаваме ужасната вест, че Марк е на умиране: «Много по-зле, малка надежда». Изпращаме младежите да кажат на Майар да ни чака на гарата в Со. Приготвяме куфарите и заминаваме. Бихме могли да вземем още тази вечер влака от Бордо, но нашият влак закъсня, а другия от Орлеан пропуснахме с пет минути! Можем да заминем едва утре. Нощуваме на улица «Фьойантин». Добре направихме, че взехме Люси… 20 юли 1864: Нова телеграма: «Ако искаш да го видиш, тръгвай!» Посещение от Майар… и Камий, които увещаваме да ни придружат. Обядваме сами у нас, на улица «Фьойантин», и заминаваме от гарата в седем и четиридесет и пет. В отделно купе сме… 21 юли 1864: Закусваме в купето, между Перигьо и Ажан. В Ажан, в десет и половина, намираме пощенска кола, която ни чака, и тръгваме за Гийери, гдето от селския пощальон научаваме, че сме закъснели: детето е починало тази сутрин. Първият човек, когото виждаме, е Морис; след това господин Дюдеван и мадам Далиа 147 147 Жени Далиа , икономка на Казимир Дюдеван и майка на дъщеря му Роза. — Б.а. ; най-после мадам Морис…“

Това е последната среща на Санд със съпруга й. На Казимир е неприятно да я приеме под своя покрив, но все пак казва: „Не мога да й попреча да види внука си“. Когато съобщават „Колата на госпожа баронесата“, Дюдеван излиза пред входа със своите приятели. Аврора е довела доктор Льоклер и Мансо. Тя прошепва: „Казимир. — Мадам — отговаря той, — знаете стаята си; никой не я е заемал след вашето заминаване.“ Конкубинката придружава учтиво законната съпруга, която й казва: „Поверявам ви стария си съпруг“.