Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5966

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

Марион Дьолорм — прочута през XVII в. френска куртизанка; събирала в своя салон цвета на придворната аристокрация. Епизодът за любовта на Марион и Дидие, залегнал в основата на драмата на Юго, е измислен.

Ланжели — историческа личност; произлизал от обеднял благороднически род. Известно време бил коняр у принц Конде след това — придворен шут на Луи XIII.

Лафема — също действителна личност; син на дребен благородник, близък помощник на Ришельо по съдебните дела; заради жестокостта си бил наречен „кардиналски палач“.

Херцог Дьо Белгард — в миналото фаворит на крал Анри IV, от 1620 г. херцог и пер на Франция; като политически противник на Ришельо, бил прогонен от Париж.

Предговорите към драмите, включени в тома, са от автора — Б.р.

… последователна забрана на две министерства — на Мартиняк и Полиняк… — Министерството на Мартиняк , опитвайки се да балансира между кралската партия и либералната опозиция, се задържа броени месеци и през август 1829 г. е сменено от крайно реакционното министерство на Полиняк .

… прочутата актриса, която така блестящо изпълни ролята на доня Сол… — При първата постановка на „Ернани“ през 1830 г. ролята на доня Сол се изпълнявала от знаменитата актриса Госпожица Марс .

… написа „Ода на коронясването“… — Юго създава тази ода в чест на провъзгласяването на Шарл X за крал в катедралата на Реймс през 1825 г.

… в духа на господстващите школи… — Авторът има предвид драматургията на епигоните на класицизма.

Видок не даваше път на Корней. — Франсоа Видок (1775–1857), известен френски авантюрист и престъпник, съден, избягал от каторгата, по-късно заемал висок пост в службите за сигурност на Франция, автор на четири тома „Мемоари“ със скандална слава.

… потънаха в бездната на 1830-а., както „глукист“ и „пичинист“ — в пропастта на 1789-а. — В навечерието на революцията от 1789 г. в Париж се води борба между две направления в оперната музика. Представител на едното е Глук (1714–1787), създал богати на вътрешни преживявания творби, а на другото — заселилият се в Париж италианец Пичини (1728–1800), автор на изящна и мелодична, но без особена дълбочина оперна музика.

… след регентството, след Волтер, Бомарше, Луи XV, Калиостро… че е възможен нов Карл Велики… — Регентството на Филип д’Орлеан (1715–1723, в годините на малолетието на Луи XV) е време на краен упадък на френския абсолютизъм; страната се намирала във властта на политически авантюристи и спекуланти. Волтер и Бомарше се споменават като писатели, отразили в своите произведения монархическата криза през XVIII в. и упадъка на аристокрацията. Граф Калиостро — италиански авантюрист и шарлатанин, подвизавал се в края на XVIII в. в много страни на Европа, включително във френския и руския двор; Карл Велики — крал на франките (768–814), а от 800 г. император, обединил под своя власт по-голямата част от Западна Европа.

… тази дума, която е нейно име, Стела. — От лат. stella — звезда.

… облечен по последната мода от 1683 година. — Ремарките, изискващи съблюдаване на историческата точност в костюмите, са едно от нововъведенията на драматурга Юго.

Ракан — френски придворен поет от XVII в., автор на галантни поеми и пасторали.