… сравняват го със „Сид“. — Постановката на трагикомедията „Сид“ от Корней (1626), около която възниква бурна полемика, се превръща в събитие в културния живот на Франция от това време.
Фрина — гръцка куртизанка, славеща се с красотата си.
Войната как върви? — Става дума за Тридесетгодишната война (1618–1648), противопоставила протестантските и католическите князе в Германия. През 1635 г. участие във войната взема и Франция.
… взехме уж Фигер… — Френското название на испанската крепост Фигерас, построена в близост до границата с Франция, за да охранява Испания от набезите на френските крале от север.
Безан — в хералдиката златен или сребърен диск на герб.
За него Скюдери не дава пукнат грош. — Жорж дьо Скюдери (1601–1667), второстепенен писател и драматург; безуспешно се опитвал да съперничи на младия Корней.
Нарича с името му всяко нещо той. — Поетиката на класицизма налагала да се избягва откритото назоваваме на всекидневните „низки“ предмети и явления и те да се заменят с описателни изрази.
„Пирам“ и „Брадамант“ — Корней такива няма. — Става дума за „Пирам и Тисба“ (1617) — трагедия от Теофил дьо Вио, и за „Брадамант“ (1580) — трагедия от Робер Гарние, един от предшествениците на класицизма.
Жан дьо Мере — драматург от XVII в., предшественик на Корней; един от създателите на френската класицистична трагедия.
Нима ще се сравни… с академиците? — За да постави литературата и театъра в услуга на своята политика, през 1629 г. Ришельо основава Френската академия, намираща се изцяло под негов контрол. Състояща се от второстепенни, но предани на всесилния министър писатели, Академията бързо се превръща в институция, насаждаща угодничество и догматизъм в изкуството.
След Теофил? Гарние? — Вж. бел. 22.
Александър Арди (1570–1632) — плодовит драматург, автор на трагедии, трагикомедии и пасторали.
Добре е, че Шаплен го смъкна от Парнас — Жан Шаплен (1595–1674), френски поет, осмян от Боало и Волтер. Известен с това, че е оставил отрицателен отзив за „Сид“.
Та Аристотел е посочил и метода… — В основата на догматичните правила на класицизма залегнала „Поетиката“ на Аристотел.
Ще падна с удара известен на Жарнак! — Барон Дьо Жарнак , живял през XVI в.; в прочутия дуел с Франсоа Дьо Вивон го победил с ненадеен, но почтен удар в прасеца (оттук и изразът „удар на Жарнак“).
Ехей, помнете Марийак! — Маршал Луи дьо Марийак , екзекутиран през 1632 г. за участие в заговора срещу Ришельо, организиран от майката и брата на краля.
За граф Бутвил си припомнете! — Ришельо забранил под страх от смъртно наказание дуелите, като обявил, че благородниците са длъжни да проливат кръвта си само в служба на краля. Пренебрегвайки забраната, през 1627 г. Франсоа дьо Монморанси, сеньор Дьо Бутвил се бил на дуел на кралския площад в Париж, за което бил екзекутиран.
… да бъда награден с едно парче въже от вашето бесило! — Съществувало народно поверие, че парче от въжето на обесения носи щастие.
Да се глоби Пеке… той живо псе дере. — Жан Пеке (1622–1674), френски лекар и анатом, занимавал се действително с вивисекция, Юго допуска неточност — през 1638 г., когато се развива действието, Пеке е бил едва на шестнадесет години.
Орден на Светия дух — рицарски орден, учреден във Франция от Анри III през 1578 г.
… Химена изиграй! — Химена , героиня от трагикомедията на Корней „Сид“.
Жената на Оргон — Елмира , героиня от комедията на Молиер „Тартюф“ (1664); Юго допуска анахронизъм, тъй като действието на „Марион Дьолорм“ се развива много преди написването на „Тартюф“.
… тъй Меровингите сам кралят наследи… — Меровинги , първата династия на франкските крале (V–VIII в.).
С плащ на алкад е той… — Алкад , областен съдия в Испания от онова време, обединяващ административните, съдебните и полицейските функции.
Читать дальше