Ръкопляскания.
НАРОДЪТ
Осветете града! Осветете града!
СИМОН РЬОНАР
Тази нощ Тауър и Лондонското сити ще бъдат осветени в знак на всеобща радост. Постанових!
Ръкопляскания.
Бог да пази Старата харта на Англия!
КРАЛСКИТЕ ХЕРОЛДИ
Бог да пази Старата харта на Англия!
НАРОДЪТ
Смърт на Фабиани! Да живее Мария! Да живее кралицата!
Вратата на балкона се затваря, Симон Рьонар се приближава до Кралицата.
СИМОН РЬОНАР
Това, което направих, никога няма да ми бъде простено от принцеса Елизабет.
КРАЛИЦАТА
Нито от кралица Мария! Оставете ме сама, господа! ( Освобождава с жест всички присъстващи. )
СИМОН РЬОНАР ( тихо на Иниъс )
Господин Иниъс, подгответе екзекуцията.
ИНИЪС
Разчитайте на мен.
Симон Рьонар излиза. В момента, в който Иниъс се кани да излезе, Кралицата се затичва към него, сграбчва го за ръката и го връща насила на авансцената.
Кралицата, Иниъс.
ВИКОВЕ ОТВЪН
Смърт на Фабиани! Фабиани! Фабиани!
КРАЛИЦАТА
Коя от двете глави смяташ, че струва повече в този момент, на Фабиани или твоята?
ИНИЪС
Госпожо…
КРАЛИЦАТА
Ти си предател!
ИНИЪС
Госпожо… ( Настрани. ) По дяволите!
КРАЛИЦАТА
Без обяснения. Кълна се в майка си, че ако Фабиани умре, ще умреш и ти.
ИНИЪС
Но, госпожо…
КРАЛИЦАТА
Спаси Фабиани и ще спасиш себе си. Няма друг изход.
ВИКОВЕ
Смърт на Фабиани! Къде е Фабиани?
ИНИЪС
Да спася лорд Кланбрасил! Но народът е обградил Тауър отвсякъде. Невъзможно е. По какъв начин?…
КРАЛИЦАТА
Измисли ти!
ИНИЪС
Какво да направя, боже мой?
КРАЛИЦАТА
Действай като че ли спасяваш самия себе си!
ИНИЪС
Но народът няма да се оттегли преди екзекуцията. За да се усмири, трябва някой да бъде обезглавен.
КРАЛИЦАТА
Избери когото искаш!
ИНИЪС
Да избера когото искам! Почакайте, госпожо… Екзекуцията ще се извърши през нощта, на факли, осъденият ще бъде покрит с черно покривало, ще бъде със запушена уста, стражите както винаги ще изтикат тълпата далеч от ешафода. Достатъчно е да се види, че пада нечия глава. Това е възможно… Дано само лодкарят вече не е отплувал! Бях му казал да не бърза. ( Отива към прозореца, който гледа към Темза. ) Още е там, а трябваше вече да е тръгнал. ( Навежда се през прозореца с факла в ръка, размахва кърпичка, после се обръща към Кралицата. ) Всичко е наред. Отговарям пред вас за милорд Фабиани, госпожо.
КРАЛИЦАТА
С главата си?
ИНИЪС
С главата си!
Широка площадка между два етажа, до която извеждат две стълбища — едното води нагоре, другото — надолу. Достъпът до тях е в дъното на сцената. Това, което се изкачва, се губи в спуснатите отгоре кулиси, онова, което слиза, отвежда някъде под сцената. От залата не може да се види точно откъде започват стълбите, нито къде завършват. Залата е подготвена специално за траурна церемония: стената вдясно, стената вляво и таванът са покрити с черно платно, пресечено от голям бял кръст; дъното на сцената срещу зрителната зала е покрито с бяло платно, пресечено от голям черен кръст. Бялото и черното платно продължават под стълбищата, краят им не се вижда. Отдясно и отляво по един амвон, единият покрит в черно, другият — с бяло платно, украсени като за погребение. Големи восъчни свещи. Свещници няма. Няколко мъждукащи кандила са провесени тук-там от сводовете, така че светлината в залата и по стълбищата е съвсем слаба. Онова, което всъщност осветява залата, е голямото бяло платно в дъното на сцената, иззад което прониква червеникава светлина, създаваща илюзията за огромна пламтяща пещ. Подът на залата е покрит с големи надгробни плочи. При вдигането на завесата върху прозрачното платно в дъното се откроява в черно неподвижният силует на Кралицата.
Джейн и Джошуа.
Влизат предпазливо, като повдигат черното покривалото пред вратата, от която се появяват.
ДЖЕЙН
Къде сме, Джошуа?
ДЖОШУА
На главната площадка, през която преминават всички осъдени по пътя към ешафода. Тази зала е още от времето на Хенри Осми.
ДЖЕЙН
Не може ли някак да се излезе от Тауър?
ДЖОШУА
Народът е завардил всички изходи. Този път хората искат да бъдат сигурни, че ще им предадат осъдения. Никой няма да може да излезе оттук преди екзекуцията.
ДЖЕЙН
Разпорежданията на кралицата, които обявиха горе от балкона, още звучат в ушите ми. Чухте ли ги, докато бяхме долу? Всичко е толкова ужасно, Джошуа!
Читать дальше