Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ДЖЕЙН

Да, обичам те, обичам те! Повярвай ми, Гилбърт, говоря ти, както се говори пред одъра на издъхващ. Истината е, че винаги съм обичала само теб. Дори в греха си, дори в бездната на престъплението, аз те обичах! Още щом попаднах в обятията на демона, който ме погуби, аз заплаках за моя ангел!

ГИЛБЪРТ

Всичко е забравено, прощавам ти всичко. Не говори повече за това, Джейн. О, какво значение има миналото? Кой би устоял на гласа ти? Кой не би постъпил като мен? О, да, аз наистина ти прощавам всичко, мое обично дете! Смисълът на любовта е всеопрощаващата доброта. Джейн, ревността и отчаянието пресушиха сълзите в очите ми. Прощавам ти и ти благодаря, защото за мен ти си единственото лъчезарно създание в света, защото при всяка дума, която произнасяш, чувствам, че болката умира и в душата ми се ражда радост. Изправи се, Джейн, вдигни глава, погледни ме. Повтарям ти, ти си моето дете.

ДЖЕЙН

Все така великодушен, все същият! Гилбърт, любими мой!

ГИЛБЪРТ

Ах, така искам вече да съм навън, да бягаме, да сме някъде далеч, да съм свободен с теб! О, защо не идва тази нощ! Лодката не е ли вече тук! Джейн, ще напуснем веднага Лондон, още тази нощ. Ще избягаме от Англия, ще отидем във Венеция. Там хората с моя занаят печелят много пари. Ти ще бъдеш моя… О, боже мой, аз съм безумец, забравих чие име носиш. Името ти е много хубаво, Джейн!

ДЖЕЙН

Какво говориш?

ГИЛБЪРТ

Дъщеря на лорд Талбът!

ДЖЕЙН

Предпочитам да ме назовават по друг начин!

ГИЛБЪРТ

Как?

ДЖЕЙН

Жената на майстора гравьор Гилбърт.

ГИЛБЪРТ

Джейн!…

ДЖЕЙН

Ах, не, не мисли, че искам това от теб. О, зная, че съм недостойна за теб! Няма да вдигна толкова високо глава. Няма да злоупотребя до такава степен с добротата ти. Не, бедният гравьор Гилбърт няма да сключи неравен брак с графиня Уотърфорд! Не, аз ще те последвам, ще те обичам, няма никога да те напусна. Денем ще лягам в краката ти, нощем ще спя пред вратата ти. Ще те гледам как работиш, ще ти помагам, ще ти давам всичко, от което имаш нужда. Ще бъда за теб повече от сестра, ще те следвам навсякъде като вярно куче. А ако ти се ожениш, Гилбърт, защото бог сигурно ще ти помогне да намериш чиста, безукорна, достойна за теб жена, и така, ако се ожениш, ако жена ти е добра, ако тя пожелае, аз ще стана нейна слугиня. Ако не ме иска, ще си отида, ще отида да умра някъде. Само в този случай ще те напусна. Ако не се ожениш, ще остана при теб, ще бъда много нежна и смирена, ще видиш! Ако хората не одобряват, че съм с теб, да си мислят каквото искат. Няма вече от какво да се срамувам, разбираш ли, аз съм нещастно момиче!

ГИЛБЪРТ ( пада в краката й )

Ти си ангел, ти си моята жена!

ДЖЕЙН

Твоя жена! Нима ще ми простиш, както прощава бог, нима ще възвърнеш чистотата ми! О, Гилбърт, бъди благословен, че отново полагаш девическия венец върху челото ми!

Гилбърт става и я притиска в обятията си. Докато те са още прегърнати, Джошуа се приближава до тях и взема ръката на Джейн.

ДЖОШУА

Аз съм Джошуа, лейди Джейн.

ГИЛБЪРТ

Добрият Джошуа.

ДЖОШУА

Преди малко не ме познахте.

ДЖЕЙН

Ах, така е, трябваше да започна от него.

Джошуа целува ръцете й.

ГИЛБЪРТ ( притиска я в обятията си )

Колко съм щастлив! Не мога да повярвам, това ли е истинското щастие?

От известно време навън се чува някакъв далечен тътен, неясни викове, врява. Смрачава се.

ДЖОШУА

Какви са тези викове? ( Отива към прозореца, който гледа към улицата. )

ДЖЕЙН

О, боже мой, дано не се случи нещо!

ДЖОШУА

Долу се е събрала голяма тълпа. Виждам мотики, пики и факли. Наемниците на кралицата на коне, въоръжени. Всички идват насам. Какво крещят? Ах, по дяволите! Струва ми се, че простолюдието се е разбунтувало.

ДЖЕЙН

Дано не се бунтуват срещу Гилбърт!

ДАЛЕЧНИ ВИКОВЕ

Фабиани! Смърт на Фабиани!

ДЖЕЙН

Чувате ли?

ДЖОШУА

Да.

ДЖЕЙН

Какво викат?

ДЖОШУА

Не мога да разбера.

ДЖЕЙН

Ах, боже мой, боже мой!

През скритата врата на сцената се втурват Иниъс и един Лодкар.

Същите, Иниъс и Лодкарят.

ИНИЪС

Милорд Фабиани, милорд! Нямаме нито миг за губене! Разбрали са, че кралицата иска да спаси живота ви. Народът на Лондон се бунтува срещу вас. След четвърт час ще ви разкъсат. Милорд, спасявайте се, бягайте! Ето ви плащ и шапка. Ето ключовете. Това е лодкарят. И не забравяйте, че всичко дължите на мен. Бързайте, милорд! ( Тихо на Лодкаря. ) Ти няма да бързаш!