Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ДЖЕЙН

Оставяте ли ме, Джошуа? Боже мой, страх ме е сама тук!

ДЖОШУА

Не можете да обикаляте безопасно из Тауър дори заедно с мен. Трябва да ви изведа от Тауър. Спомнете си, Гилбърт ви очаква.

ДЖЕЙН

Гилбърт! За Гилбърт съм готова на всичко! Добре, вървете!

Джошуа излиза.

Ах, какво ужасно зрелище! Като си помисля, че същото щяха да направят с Гилбърт! ( Коленичи на стъпалата пред един от амвоните. ) Благодаря ти, боже! Ти наистина си нашият Бог Спасител! Спаси Гилбърт.

Завесата в дъното леко се повдига. Появява се Кралицата, пристъпва бавно към авансцената, без да вижда Джейн, която се извръща.

Боже мой, кралицата!

Джейн, Кралицата.

Джейн се притиска уплашена до амвона, приковала в Кралицата поглед, изпълнен с изумление и ужас.

КРАЛИЦАТА ( стои няколко мига мълчалива на авансцената, с втренчен поглед, бледна, като че ли погълната от мрачно размишление. Накрая отронва дълбока въздишка )

Ох, все този народ! ( Оглежда се неспокойно наоколо, погледът й се спира на Джейн. ) Кой е там? Ти ли си, момиче? Вие ли сте, лейди Джейн! Уплаших ли ви? Хайде, не се страхувайте. Разбрахте ли, управителят Иниъс ни измами? Но не се плашете! Дете мое, нали ти казах, ти няма защо да се страхуваш за мен. Онова, което преди месец те измъчваше, днес те спасява. Любовта към Фабиани. Само моето и твоето сърце единствени в света са устроени така, само аз и ти го обичаме. Сестри сме по съдба.

ДЖЕЙН

Госпожо…

КРАЛИЦАТА

Да, ти и аз, две жени, това е единственото, което има този мъж. Всички останали са срещу него, целият град, целият народ, всички! Неравна борба на любовта с омразата! Тъжно, страшно, влудяващо е да обичаш Фабиани! Челото му е бледно като твоето, очите му са пълни със сълзи като моите, крие се зад траурния олтар, моли се с твоя глас, проклина с моя. Омразата срещу Фабиани, горда и лъчезарна, шества триумфално, тя е въоръжена, тя е победителка, на нейна страна са дворът, народът, всички хора, излезли из улиците на града, тя бълва едновременно заплахи за смърт и викове на радост, перчи се, самоуверена и всемогъща с презрението си, озарява целия град, струпан около ешафода! Любовта — това сме ние, две жени облечени в траур, в залата за осъдените на смърт. А омразата е там, ето я!

Дръпва отведнъж бялата завеса в дъното, след вдигането и се появява балкон, а отвъд балкона, докъдето могат да видят зрителите, тържествено осветеният нощен Лондон. Вижда се част от озарения Тауър. Джейн приковава погледа си изумена в ослепителната гледка, чиито отблясъци осветяват сцената.

О, недостоен град! Бунтовен град! Прокълнат град! Град-чудовище, който влачи празничната си одежда в кръв и държи факлата на палача! Страхуваш се от него, нали, Джейн? Не ти ли се струва, че той подличко ни се присмива, на теб и на мен, че ни гледа със стотиците си хиляди пламтящи зеници, нас, слабите, изоставени жени, останали сами, без надежда сред тази зала-гробница? Джейн, чуваш ли как се киска и как вие този ужасен град? О, Англия, кой би могъл да разруши Лондон? Ах, как бих искала да превърна тези факли в горящи вейки, тези светлини — в пламъци, този тържествено осветен град — в горящи развалини.

Навън се вдига оглушителна врява. Ръкопляскания, неясни викове: „Ето го! Ето го! Смърт на Фабиани!“ Разнася се камбанен звън — голямата камбана на Тауър избива един път. При този звук Кралицата се разсмива със страховит смях.

ДЖЕЙН

Велики боже, ето че извеждат нещастника на… Вие се смеете, госпожо!

КРАЛИЦАТА

Да, смея се! ( Смее се .) Да, ей сега ще се разсмееш и ти! Но първо да спусна завесата! Все ми се струва, че не сме сами, че този ужасен град ни вижда и чува. ( Спуска бялата завеса и се връща при Джейн. ) Сега, след като той е извън Тауър, сега, след като вече няма опасност, мога да ти кажа всичко. Но засмей се де, нека и двете се надсмеем над тази отвратителна тълпа, зажадняла за кръв! Ох, всичко мина чудесно! Джейн, за Фабиани ли трепериш? Успокой се, хайде, засмей се заедно с мен! Джейн, човекът, който им подхвърлих, човекът, който ще умре, човекът, който мислят, че е Фабиано, не е Фабиано! ( Смее се. )

ДЖЕЙН

Не е Фабиано?

КРАЛИЦАТА

Не е.

ДЖЕЙН

Кой е тогава?

КРАЛИЦАТА

Другият.

ДЖЕЙН

Кой другият?

КРАЛИЦАТА

Знаеш го, ти го познаваш, онзи, майсторът гравьор, онзи човек… Но толкова ли е важно това сега?

ДЖЕЙН ( трепери с цялото си тяло )

Гилбърт!