Робърт Ранкин - Антипапата

Широкополата шапка стетсън бе донякъде проблем, тъй като доставчикът му на полиетилен, една млада жена, която работеше в каучуковата фабрика, бе изгонена за непозволено изнасяне на продукция на компанията. Той обаче прояви упорство и се справи с помощта на стара, мека, филцова шапка с импровизирана периферия. След това я пръсна със златна боя и я обсипа с карнавални пайети.

Електрифицирането на вълшебните лампички бе най-големият проблем и твърде елементарните познания на Норман за действието на електричеството му коства доста изгорени пръсти. Обмисли идеята просто да пусне удължител към най-близкия наличен контакт, но това щеше да ограничи твърде много движенията му. Ето защо, действайки чрез обичайната си система на проба-грешка, Норман усъвършенства ефикасна, макар и тежка система от предварително заредени твърди батерии, завързани около кръста му, досущ като колана на Батман. Комплект ключове на токата на колана му даваше възможност да променя пулсациите и последователността на светлинките по начин и приятен, и артистичен.

За радост полиетиленът на костюма действаше като отличен изолатор, а цялата машинария бе заземена чрез кабели, които се спускаха отзад по крачолите на панталона му към бронзови плочки, заковани към токовете на чифт взети под наем каубойски ботуши.

Норман човъркаше доволен с отвертката и поялника, и тук смени изгоряла крушка, там запои отново дефектна фасонка. Утре цял Брентфорд щеше да приветства творческия му гений. Никога повече нямаше да се усмихват снизходително и да намекват за предишните му неуспели начинания с нескрит присмех. Той ще им даде да се разберат.

Норман щракна едно ключе на токата на колана. За съжаление точно в този случай не бе обул ботушите с бронзови плочки и изпукването на електричеството, което протече през пръстите му, го накара да затвори очи, а торсът му да потрепери.

— Мамка му! — рече Норман.

Арчрой седеше на входа на бараката в парцела си, опрял лакти върху коленете си, положил брадичка в дланите си. Чаша с какао бързо изстиваше в краката му. Жена му се бе заела с нещо ново в семейното огнище; в коридора имаше нова ролка желязна мрежа, а в задния двор — голяма купчина червени тухли. Последният път, когато я видя, бе споменала нещо за птичарник. Освен това върху тесните му рамене се бе стоварила с цялата си тежест онази история с бобените зърна.

Арчрой въздъхна трагично. Защо животът не можеше да бъде простичък, както преди?

Докато си седеше злочест, погледът му мързеливо се насочи към парцела на Омали. Там, върху неравната земя се издигаше самотното колче, което отбелязваше мястото на посятото зърно. Арчрой прилежно го поливаше всяка вечер. Омали изобщо не се беше мяркал в парцела си през последните две седмици и Арчрой почувства, че бе изгубил интерес към цялата история. Надигна се от портокаловата щайга и се затътри натам, за да огледа тъмнеещото парче земя на ирландеца. Колчето бе леко килнато, затова го изправи и се наведе да подравни пръстта. Нямаше никакви признаци на живот, никакво приятно на вид зелено кълнче или някакво току-що поникнало растение, което да вдигне глава към слънцето. Нищо, само гола земя. Арчрой склони глава надолу и присви очи. В крайна сметка това бе последното му бобче и ако то не поникнеше, нямаше с какво да компенсира трагичната загуба на своя морис-майнър.

Може би ако го изкопаеше за малко, колкото да провери дали е наред, това нямаше да му навреди. А ако покажеше признаци на живот, винаги можеше да го посее отново. Не, няма да му навреди, само един бърз поглед. И нямаше нужда да казва за това на Омали.

Земята бе мека и влажна от всекидневните му поливки. Почти веднага пръстите му се сключиха около влажен и лепкав предмет и той бързо го измъкна на повърхността. Нежно го положи върху дланта си и го избърса от полепналата пръст, разкривайки за свой ужас познатите очертания на обикновен картоф за семе. Изражението на Арчрой изразяваше дълбока загриженост. Той хвърли картофа настрани и се тръшна на колене. Зарови се напред-назад из парцела, досущ като престаряло прасе в търсене на трюфели. Забравил, че ще окаля туидовия си костюм, Арчрой прерови всеки инч от парцела на дълбочина около трийсетина сантиметра.

Не намери нищо; мястото бе голо като пустиня, макар че след като вече бе така щателно прекопано, можеше да се сметне за готово да роди най-различни зеленчуци. Арчрой се изправи, по коленете и по лактите му бе полепнала кал; перуката му, за която производителите твърдяха, че може да издържи на преплуване на Ламанша, се бе отделила от темето му и се ветрееше над него като спинакер. 6 6 Спинакер — голямо балонно ветрило на ветроходна яхта. — Б.пр.