Агата Кристи - Приключението на коледния пудинг

— Искаш да кажеш, че госпожа Кресуел е убила госпожица Грийншоу?

— Мисля, че след като ти е донесла кафето, жената те е заключила в стаята, пренесла е упоената госпожица Грийншоу в дневната, преоблякла се е като стопанката на дома и е излязла да поработи до алпинеума, но на такова място, че да можеш да я забележиш от прозореца. Когато настъпва моментът, изпищява и клатушкайки се влиза в къщата, като държи до врата си парче от стрела с пера, сякаш е пронизана в гърлото. Извиква за помощ и много ясно успява да каже: „Той ме прониза“, така че да свали всякакво подозрение от домашната помощница. Обръща се и към прозореца на стаята на домашната помощница, сякаш я е видяла там. Когато влиза в дневната, обръща масата с порцелановия сервиз и бързо изтичва нагоре по стълбите. Слага си синята перука, минути по-късно подава глава през прозореца на стаята си и ти съобщава, че също е заключена.

— Но тя наистина беше заключена — рече недоумяващо Лу.

— Зная. Точно тук се намесва полицаят.

— Кой полицай?

— Правилно, кой полицай? Чудя се, инспекторе, дали бихте ми казали кога пристигнахте на местопрестъплението?

Инспекторът изглеждаше слисан.

— В дванайсет и двайсет и девет получихме телефонно обаждане от госпожа Кресуел, домашната помощница на госпожица Грийншоу. Съобщи ни, че господарката й е била простреляна. Двамата със сержант Кейли веднага тръгнахме с кола и пристигнахме в къщата в дванайсет и трийсет пет. Намерихме госпожица Грийншоу мъртва, а двете жени бяха заключени в стаите си.

— Ето, виждаш ли, мила — обърна се госпожица Марпъл към Лу. — Полицаят, когото си видяла, не е бил истински полицай. После ти изобщо не си се сетила за него. Обикновено така става. Една униформа в повече не прави впечатление.

— Но кой… защо?

— Кой… ами ако са играли „Целувка за Пепеляшка“, полицаят е главният герой в тази пиеса. Нат Флечър е трябвало само да вземе костюма, с който играе на сцената. Отбил се е на бензиностанцията и се е постарал да обърне специално внимание на часа — дванайсет и двайсет пет. После бързо е потеглил, скрил е колата си зад ъгъла, облякъл е полицейската униформа и е изиграл ролята си.

— Но защо? Защо?

— Някой е трябвало да заключи вратата на стаята на домашната помощница отвън и някой е трябвало да промуши гърлото на госпожица Грийншоу със стрела. Лесно можеш да прободеш човек със стрела и да изглежда така, сякаш е изстреляна. Но за това трябва сила.

— Значи двамата са го замислили?

— О, да, сигурна съм. Майка и син.

— Но сестрата на госпожица Грийншоу е починала отдавна.

— Да, но не се съмнявам, че господин Флечър се е оженил отново. Както разбирам, бил е такъв човек. Според мен детето също е починало и така нареченият племенник е син на втората му съпруга и съвсем не й е роднина. Тази жена е получила мястото като домашна помощница и е започнала да шпионира. По-късно синът й е написал писмо до госпожица Грийншоу, представяйки се за племенника й, и е предложил да я посети. Може би е написал някоя шега за това, че ще дойде в полицейска униформа или пък я е поканил да отиде да види представлението. Струва ми се обаче, че тя е заподозряла нещо и е отказала да се срещне с него. Ако не направи завещание, той би се оказал неин наследник. Но след като прави завещание в полза на домашната помощница, пътят им е бил открит. Поне така са смятали.

— Но защо са използвали стрела? — попита Джоун. — Връзката е толкова косвена.

— Съвсем не, скъпа. Алфред е член на клуб по стрелба с лък. Той е трябвало да бъде обвинен, фактът, че е влязъл в клуба в дванайсет и двайсет, е бил много неудобен за тях. Той винаги е отивал да обядва малко по-рано от разрешеното му време и те са смятали да се възползват от това… — Тя поклати глава. — Всичко изглежда толкова неправилно… от морална гледна точка искам да кажа. Несправедливо е животът на Алфред да бъде спасен от мързела му.

Инспекторът прочисти гърлото си и смотолеви:

— Е, мадам, разсъжденията ви бяха много интересни. Аз, разбира се, ще трябва да разследвам…

Госпожица Марпъл и Реймънд Уест стояха до алпинеума и гледаха надолу към кошницата с повехнали цветя.

Госпожица Марпъл промърмори:

— Игловръх, камбанки, потайниче, напръстник… да, тук е доказателството, от което се нуждаех. Този, който е плевил тук вчера сутринта, не е разбирал от градинарство. Наред с плевелите е скубал и цветята. Сега съм сигурна, че съм права. Благодаря ти, скъпи Реймънд, че ме доведе тук. Исках сама да разгледам мястото.