Агата Кристи: Приключението на коледния пудинг

— Много съжалявам — рече мосю Еркюл Поаро.

Но го прекъснаха, не грубо, разбира се, а деликатно, с желанието да го убедят, а не да му противоречат.

— Моля, не отказвайте веднага, мосю Поаро. Става дума за сериозен проблем на една държава. Вашето сътрудничество ще бъде оценено от най-висшите кръгове.

— Много сте любезен — махна с ръка той, — но наистина не мога да се заема с онова, което искате от мен. През този сезон на годината…

Господин Джезмънд отново го прекъсна:

— Коледните празници. Празнуване на Коледа в провинцията по стар английски обичай — продължи да го уговаря.

Еркюл Поаро потрепери. Английската провинция през този сезон никак не го привличаше.

— Една хубава старовремска Коледа! — повтори въодушевено господин Джезмънд.

— Аз… не съм англичанин — промърмори Еркюл Поаро. — В моята страна Коледа е за децата, а ние празнуваме Нова година.

— О! Но Коледа в Англия е голям празник и ви уверявам, че в „Кингс Лейси“ ще го видите в най-добрата му светлина. Знаете ли, това е една чудесна стара къща. Едното й крило е от четиринайсети век.

Поаро потрепери отново. Представи си стара английска къща от четиринайсети век и това го изпълни с мрачно чувство. Често му се бе случвало да страда в тези средновековни провинциални къщи. Огледа с одобрение удобния си модерен апартамент с централно отопление и най-съвременни приспособления за защита от каквито и да било течения.

— През зимата не напускам Лондон — заяви твърдо.

— Струва ми се, мосю Поаро, че не осъзнавате напълно сериозността на въпроса — рече господин Джезмънд, а сетне погледна към мъжа, с когото бе дошъл.

До момента другият посетител не бе казал нищо, освен едно учтиво и официално: „Приятно ми е.“ Той седеше, втренчил поглед в идеално лъснатите си обувки, а лицето му с цвят на кафе, излъчваше дълбоко униние. Беше млад, на не повече от двайсет и три, и очевидно изживяваше някаква голяма мъка.

— Да, да — съгласи се Поаро. — Разбира се, че въпросът е сериозен. Напълно го осъзнавам. С цялото си сърце съчувствам на Негово Височество.

— Положението е изключително деликатно — продължи Джезмънд.

Поаро отмести погледа си от младежа към говорещия. Ако човек иска да опише господин Джезмънд с една дума, то тя е „дискретност“. Всичко в него бе дискретно. Дрехите му бяха добре ушити, но не биеха на очи, гласът му бе приятен, изискан, но монотонен. Косата му бе светлокестенява, добре сресана и бе започнала леко да оредява. Лицето му бе бледо и сериозно. Детективът си помисли, че в живота си е срещал поне дузина като господин Джезмънд, които рано или късно използват фразата: „Положението е изключително деликатно.“

— Полицията също може да бъде дискретна — отбеляза той.

— Полиция, не! — решително поклати глава господин Джезмънд. — Ако открият… ъ-ъ-ъ… онова, което искаме, това неизбежно ще предизвика намесата на съдебните власти, а всъщност ние знаем твърде малко. Подозираме, но не знаем със сигурност.

— Съчувствам ви — рече отново Еркюл Поаро.

Ако си мислеше, че съчувствието му означава нещо за двамата му посетители, напълно грешеше. Те не се нуждаеха от съчувствие, а от помощ. Джезмънд пак започна да описва колко приятно може да бъде празнуването на Коледа в провинцията.

— Знаете ли, старите коледни обичаи започват да отмират. В днешно време хората прекарват празника в хотел. Но една истинска английска Коледа… събрало се е цялото семейство… децата и чорапите са пълни с подаръци… коледната елха… пуйката и сливовият пудинг… коледните сладки… снежният човек на двора…

Поаро го прекъсна, като заядливо рече:

— За да направите снежен човек, ви трябва сняг. А не можете да го поръчате дори и за английската Коледа.

— Днес говорих с един свой приятел от метеорологичната служба — спокойно продължи Джезмънд, — който ме осведоми, че е твърде вероятно да завали сняг по Коледа.

Не трябваше да го казва. Детективът още по-изразително потрепери.

— Сняг в провинцията! — ужаси се той. — Това е още по-отблъскващо. Една голяма, ледена, каменна стара къща!

— Съвсем не — увери го Джезмънд. — През последните десет години нещата там много се промениха. Къщата е снабдена с локално парно отопление, при това на мазут.

— В „Кингс Лейси“ имат парно отопление? — попита невярващо Поаро. За пръв път той сякаш се разколеба.