— Ела да се разходим, Дейвид — подкани го меко Даяна Мидълтън.
Дейвид се поколеба за момент, загледан в червената коса на Сара. Тя стоеше до Дезмънд Лий-Уъртли, пъхнала ръката си в неговата и вперила очи в лицето му.
— Добре — съгласи се най-сетне Дейвид Уелин. — Хайде.
Даяна бързо го хвана под ръка и двамата тръгнаха към градината.
— Ние няма ли също да се разходим, Дезмънд? — попита Сара. — Вкъщи е толкова задушно.
— Нямам желание да ходя пеша — отсече Дезмънд. — Ще изкарам колата. Ще отидем до „Спеклид Бор“ да пийнем по нещо.
Сара се поколеба, преди да отвърне:
— Нека отидем в „Маркет Ледбъри“. Там е много по-забавно.
Въпреки че за нищо на света не би го признала на глас, тя изпита инстинктивно отвращение от мисълта да се появи с Дезмънд в местната кръчма. Някак си не отговаряше на традициите на „Кингс Лейси“. Жените от този дом никога не посещаваха подобна кръчма. Имаше смътното усещане, че ако го направи, ще бъде предателство спрямо баба й и дядо й. Но защо пък не?
Дезмънд Лий-Уъртли би го направил. В този момент на отчаяние и колебание Сара си помисли, че той би трябвало да я разбере защо не иска. Човек не може просто така да разстрои милите старци, освен ако не е съвсем наложително. Те наистина се държаха така доброжелателно и й позволяваха да води свой живот, въпреки че ни най-малко не разбираха защо тя поиска да живее в Челси. Разбира се, всичко стана благодарение на баба й Ем. Дядо й не би го допуснал.
Сара нямаше никакви илюзии за отношението на дядо си. Поканата Дезмънд да отпразнува с тях Коледа не дойде от него, а от Ем. Както винаги тя бе чудесна.
Дезмънд отиде да докара колата си и тя отново надникна в дневната.
— Отиваме в „Маркет Ледбъри“ — каза. — Мислим да пийнем по нещо там.
В гласа й се долови лека отбранителна нотка, но госпожа Лейси се направи, че не забелязва.
— Добре, скъпа. Сигурна съм, че ще прекарате приятно. Видях, че Дейвид и Даяна отидоха на разходка. Много се радвам. Мисля, че беше чудесно хрумване да поканя Даяна. Много е тъжно толкова млада да останеш вдовица — едва на двайсет и две… Надявам се скоро да се омъжи отново.
— Какво си намислила, Ем? — попита рязко Сара.
— Имам един малък план — отвърна баба й. — Мисля, че тя е много подходяща за Дейвид. Разбира се, зная, че той бе влюбен в теб, мила Сара, но ти не го харесваш и аз се убедих, че той не е твой тип. Но не ми се иска да го гледам как страда и смятам, че Даяна наистина му подхожда.
— Каква сватовница си, Ем! — възкликна внучката.
— Вярно е, но възрастните жени са си такива. Струва ми се, че Даяна е силно привързана към него. Не мислиш ли, че е подходяща партия за Дейвид?
— Не бих казала — промърмори момичето. — Мисля, че Даяна е прекалено… ами прекалено сдържана, прекалено сериозна. Според мен на Дейвид ще му е ужасно скучно с подобна съпруга.
— Е, ще видим — усмихна се госпожа Лейси. — Така или иначе ти не го искаш, нали, скъпа?
— Не, разбира се — отвърна тя, сетне бързо додаде: — Дезмънд ти харесва, нали, Ем?
— Изглежда много приятен.
— Дядо не го харесва.
— Е, едва ли можеш да очакваш това от него, нали? — отбеляза със сериозен тон възрастната дама. — Но се надявам, че когато свикне с мисълта, ще промени мнението си. Не бива да го притискаме, Сара, скъпа. Възрастните хора много трудно променят мнението си, а пък дядо ти е особено упорит.
— Изобщо не ме интересува какво мисли дядо — заяви нагло момичето. — Ще се омъжа за Дезмънд, когато аз реша.
— Така е, скъпа, така е. Но моля те, опитай се да бъдеш разумна. Знаеш, че дядо ти може да създаде много неприятности. Още не си пълнолетна. След една година ще можеш да постъпваш, както пожелаеш. Предполагам, че дотогава Хорас ще се примири.
— Ти си на моя страна, нали? — попита Сара, прегърна баба си и нежно я целуна.
— Искам да си щастлива — каза госпожа Лейси. — А, ето го и младежът! Колата е тук. Знаеш ли, харесват ми тези тесни панталони, които мъжете носят в днешно време. Изглеждат толкова елегантни… само дето подчертават острите колене.
„Да — помисли си Сара, — Дезмънд наистина има остри колене. Не го бях забелязала досега…“
— Върви, скъпа, и се забавлявай — подкани я баба й.
Остана загледана във внучката си, докато тя се качи в колата и потеглиха, сетне се сети за чуждестранния си гост и се отправи към библиотеката. Надникна вътре и видя, че Еркюл Поаро е потънал в приятна дрямка. Тя се усмихна, затвори тихо вратата, прекоси коридора и отиде в кухнята, за да обсъди с госпожа Рос приготовленията за Коледа.
Читать дальше