— Хайде, красавице — рече Дезмънд. — Твоите май много се вкиснаха, че ще ходим в кръчма, а? Много са досадни!
— Изобщо не повдигнаха въпрос! — възмутено отвърна Сара, докато сядаше в колата.
— За к’во е дошъл този странен чужденец? Детектив е, нали? На кого му е притрябвал детектив тук?
— О, той не е тук професионално — обясни Сара. — Другата баба, Едуина Моркомб, ни помоли да го поканим. Мисля, че отдавна се е оттеглил от активна дейност.
— Прилича ми на стар товарен кон — отсъди Дезмънд.
— Струва ми се, че е искал да види как се празнува Коледа по стар английски обичай — рече колебливо Сара.
— Такава глупост е това празнуване! — засмя се заядливо той. — Не разбирам как го понасяш?
Момичето тръсна ядосано рижата си коса и вирна брадичката си.
— Харесва ми! — отсече обидено.
— Не може да ти харесва, маце. Хайде да се чупим утре. Да запрашим към Скарбъро или някъде другаде.
— Не мога да направя подобно нещо.
— И що не?
— О, те ще ми се обидят.
— Боже Господи! Нали не ти харесват тези детински сантиментални щуротии?
— Е, може би не много, но… — Сара замълча. Даде си сметка, че с нетърпение бе очаквала празнуването на Коледа у дома. Харесваше й всичко, но се срамуваше да го признае пред Дезмънд. Той едва ли би разбрал какво означава да се радваш на Коледа в семеен кръг. За момент й се прииска Дезмънд да не беше идвал за празника. Всъщност искаше й се той изобщо да не беше стъпвал в дома им. Беше много по-забавно да се виждат в Лондон, отколкото тук.
Момчетата и Бриджет се върнаха от разходката си до езерото и продължиха оживено да обсъждат възможността да се пързалят. Снегът бе започнал да вали на едри парцали и ако човек погледнеше небето, лесно би могъл да предвиди, че скоро всичко щеше да бъде затрупано.
— Ще вали цяла нощ — рече Колин. — Обзалагам се, че до сутринта ще има метър сняг.
Прогнозата му зарадва всички.
— Хайде да направим снежен човек — предложи Майкъл.
— Мили Боже! — възкликна Колин. — Не съм правил снежен човек от… ами сигурно от четиригодишен.
— Не мисля, че ще е лесно — обади се Бриджет. — Искам да кажа, че за да го направиш, трябва да знаеш как.
— Можем да го направим да прилича на мосю Поаро — предложи Колин. — Ще му сложим големи черни мустаци. Има едни в кутията с гримовете.
— Не мога да разбера как може човек като мосю Поаро да бъде детектив — каза замислено Майкъл. — Не виждам как би могъл да се дегизира.
— Така е — съгласи се Бриджет. — Не можеш да си го представиш как тича наоколо с лупа в ръка и търси улики или пък мери отпечатъци от обувки.
— Хрумна ми една идея! — възкликна Колин. — Хайде да му погодим номер!
— Какво искаш да кажеш? Какъв номер? — попита Бриджет.
— Ами, ще му организираме едно убийство.
— Страхотна идея! — зарадва се Бриджет. — Имаш предвид труп в снега… нещо такова ли?
— Да. Ще го накараме да се почувства в свои води, нали?
— Не мисля, че бих го направила — разколеба се момичето.
— При този сняг сцената ще е чудесна — продължи да я убеждава Колин. — Едно тяло и стъпки… трябва да го обмислим много внимателно. Ще вземем един от кинжалите на дядо и малко червена боя.
Те се умълчаха. Снегът продължаваше да вали и това като че ли ги окуражи. Децата продължиха възбудено да обсъждат плана си.
— Има една кутия с водни бои в старата занимания. От червената боя ще направим кръв… или трябва да е от алената?
— Според мен алената боя не е достатъчно наситена — възрази Бриджет. — Трябва да е малко по-кафява.
— Кой ще бъде трупът? — попита Майкъл.
— Аз — рече бързо Бриджет.
— О, виж какво! Искам да съм аз — разсърди се Колин.
— А, не, не! Трябва да съм аз! — настоя тя. — По-добре ще е да е момиче. По-вълнуващо е. Красива девойка лежи безжизнена в снега.
— Красива девойка! Ха-ха-ха! — присмя й се Майкъл.
— Освен това косата ми е черна — продължи Бриджет.
— И какво от това?
— Ами по-добре изпъква на белия сняг. Ще си сложа и червената пижама.
— Ако си с червената пижама, петната от кръв няма да личат — отбеляза сериозно Майкъл.
— Но така ще съм по-ефектна на снега. Пижамата ми е гарнирана с бяло, така че петната от кръв може да са там. О, ще бъде страхотно! Мислите ли, че той наистина ще се хване?
— Ще се хване, ако го подготвим добре — каза Майкъл. — По снега ще има твои следи и нечии други, които ще водят до „трупа“ и обратно. Разбира се, ще са стъпки на мъж. Мосю Поаро сигурно ще иска да ги запази, така че няма да разбере дали наистина си мъртва. Нали не мислите… — Той изведнъж замълча, внезапно осенен от една мисъл. Другите се втренчиха в него. След малко продължи: — Нали не мислите, че той ще се ядоса?
Читать дальше