Агата Кристи - Приключението на коледния пудинг

— На кого се паднаха парите? — попита Дейвид. — Зная, че в пудинга има истинска златна монета от десет шилинга. Госпожа Рос ми каза.

— Щастливецът съм аз — обади се гордо Дезмънд Лий-Уъртли.

Само седналите от двете страни на полковник Лейси го чуха как под нос измърмори:

— Да, безспорно си ти.

— На мен също се падна пръстен — изненада се Дейвид и погледна през масата към Даяна. — Какво съвпадение, нали?

Закачките продължиха. Никой не забеляза как съвсем небрежно, сякаш замислен за нещо друго, Поаро пусна камъка в джоба си.

След пудинга поднесоха коледни сладки и пирожки. Не след дълго по-възрастните членове на компанията се оттеглиха за следобедна почивка преди традиционния чай до осветената коледна елха. Еркюл Поаро обаче не отиде да си почине. Насочи се направо към огромната старомодна кухня.

— Мога ли да си позволя — започна сияещ той и се огледа — да поздравя готвачката за великолепната храна, на която току-що се насладих?

Настъпи моментно мълчание, след което госпожа Рос пристъпи достолепно напред, за да го посрещне. Беше едра жена, със силно тяло, която излъчваше достойнството на херцогиня. Две дребни белокоси жени стояха в дъното до умивалниците, а едно момиче с провиснали коси сновеше напред-назад между тях и кухнята. Те очевидно бяха само слуги. Госпожа Рос беше кралицата на кухнята.

— Радвам се да чуя, че ви е харесала, сър — отвърна благосклонно тя.

— Да ми е харесала! — извика Еркюл Поаро. Вдигна ръка до устните си, целуна я и изпрати целувката нагоре към тавана. — Но вие сте гений, госпожо Рос! Гений! Никога в живота си не съм вкусвал такива великолепни ястия. Супата от стриди… — той издаде красноречив звук с уста — … и пълнежа. Пълнеж от орехи в пуйката… за мен това бе невероятно изживяване.

— Странно наистина, че го казвате, сър — усмихна се мило готвачката. — Вярно, че пълнежът се прави по много специална рецепта. Даде ми я един австрийски готвач, с когото работих преди много, много години. Но всичко останало си е най-обикновена английска кухня.

— А има ли нещо по-добро? — възкликна детективът.

— Много мило от ваша страна, сър. Сигурно след като сте чужденец, бихте предпочели континенталната кухня. Аз, разбира се, мога да приготвям и такива блюда.

— Сигурен съм, госпожо Рос, че можете да приготвите всякакви блюда. Но вие владеете тайните на английската кухня, на добрата английска кухня. Не онази, която човек вкусва във второкласните хотели и ресторанти. Добрата английска кухня се цени високо от кулинарите на континента. Мисля, че не греша, но в началото на миналия век в Лондон дошла специална делегация, която да изучи тайната на английските пудинги и да я пренесе във Франция. Тогава са писали: „Нямаме подобно нещо във Франция. Струва си да отидете до Лондон само за да вкусите разнообразните и великолепни английски пудинги.“ А над всички пудинги — продължи с увлечение Поаро — е коледният сливов пудинг, какъвто ядохме днес. Домашно приготвен е, нали? Не е купен?

— Да, така е, сър. Сама го направих по моя рецепта, както го правя от години. Когато дойдох, госпожа Лейси ми каза, че е поръчала пудинг от Лондон, за да ми спести труда. Но аз й заявих: „Не, мадам, много любезно от ваша страна, но няма пудинг, купен от магазин, който да се сравнява с домашно приготвения.“ Имайте предвид, че готовият е направен твърде скоро — обясни вдъхновено, подобно на художник, госпожа Рос. — Добрият коледен пудинг трябва да бъде приготвен седмици преди празника, за да престои. Колкото по-дълго стои, толкова по-хубав става. Разбира се, в границите на разумното. Спомням си, че когато бях дете, всяка неделя ходехме на църква и щом чуехме молитвата, която започва с „Пробуди се, о, Господи…“ знаехме, че е време да пристъпим към приготвянето на пудингите. Така си беше. В неделя чувахме молитвата и през седмицата майка ми започваше да ги приготвя. Така трябваше да стане и тук тази година. Този пудинг обаче бе направен едва преди три дни, в деня преди вашето пристигане, сър. Въпреки това аз спазих старата традиция. Всеки в къщата трябваше да дойде в кухнята, да разбърка сместа и да си пожелае нещо. Това е стар обичай, сър, и аз винаги съм го спазвала.

— Колко интересно! — прошепна заинтригувано дребният белгиец. — Колко интересно! Значи всеки дойде в кухнята?

— Да, сър. Младите господа, госпожица Бриджет и господинът от Лондон, сестра му, господин Дейвид и госпожица Даяна… всъщност госпожа Мидълтън… И всички го разбъркаха по веднъж.