Агата Кристи - Приключението на коледния пудинг

— Но да, разбира се — смотолеви объркано Колин.

— Само си помислихме… искам да кажа… помислихме си, че ще е по-добре да извикаме вас, преди да предприемем каквото и да било — намеси се припряно Майкъл.

— Тогава и двамата ще останете тук — каза сериозно Поаро. — Аз ще обиколя от другата страна, за да не повредя отпечатъците. Толкова са ясни, толкова отчетливи, нали? Стъпки на мъж и на момиче, които водят до мястото, където тя лежи. После стъпките на мъжа се връщат обратно, но не и на момичето.

— Сигурно са стъпките на убиеца — предположи Колин с притаен дъх.

— Точно така — съгласи се детективът. — Стъпките на убиеца. Дълъг тесен крак с много странна обувка. Колко интересно! Според мен лесни за разпознаване. Да, тези стъпки ще бъдат особено важни.

В този момент от къщата излязоха Дезмънд Лий-Уъртли и Сара и се присъединиха към тях.

— Какво, за Бога, правите тук? — попита с театрален апломб младежът. — Видях ви от прозореца на спалнята си. Какво става? Господи, какво е това? Изглежда… изглежда като…

— Точно така — обади се Поаро. — Изглежда като убийство, нали?

Сара изстена, после изгледа подозрително двете момчета.

— Искате да кажете, че някой е убил момичето, как й беше името, Бриджет? — продължи да пита Дезмънд. — Че кой, по дяволите, ще иска да я убие? Невероятно!

— Има много невероятни неща — рече мъдро Поаро. — Особено преди закуска, нали? Така казва един от вашите класици. „Шест невъзможни неща преди закуска“ 5 5 „Алиса в огледалния свят“ от Луис Карол (1831–1898) — Б.пр. . — Сетне додаде: — Моля всички да почакате тук.

Поаро внимателно направи кръг и се приближи до Бриджет. Надвеси се над тялото й. Момчетата едва се сдържаха да не се разсмеят. Сара ги чу и тихо попита:

— Какво сте намислили вие двамата?

— Добрата стара Бриджет — прошепна Колин. — Не е ли страхотна? Не е мръднала.

— Никога не съм виждал някой да изглежда толкова мъртъв, колкото Бриджет — тихо рече Майкъл.

Еркюл Поаро се изправи и обяви:

— Ужасно! — В гласа му прозвуча нотка, която досега липсваше.

Двете момчета отново се развеселиха и извърнаха глави.

— Какво… какво ще правим сега? — попита сподавено Майкъл.

— Можем да направим едно-единствено нещо — отвърна Поаро. — Трябва да извикаме полиция. Ще се обади ли някой от вас или предпочитате аз да го сторя.

— Мисля — започна Колин. — Мисля… какво ще кажеш, Майкъл?

— Да, мисля, че играта свърши — каза Майкъл и пристъпи напред. За първи път той сякаш изглеждаше малко неуверен. — Много съжалявам. Надявам се, че няма да ни се разсърдите. Това… ъ-ъ-ъ… беше нещо като коледна шега, нали разбирате? Ние решихме… ами решихме да ви подготвим едно убийство.

— Решили сте да ми подготвите убийство? Тогава това… тогава това…

— Е просто представление — обясни Колин, — което да ви накара… ами да ви накара да се почувствате в свои води.

— Аха! Разбирам. Направихте си с мен първоаприлска шега, така ли? Но днес не е първи април, а двайсет и шести декември.

— Май не трябваше да го правим. — В гласа на Колин се усети колебание. — Но… но… нали не ни се сърдите много, мосю Поаро? Хайде, Бриджет — провикна се той. — Ставай! Сигурно вече си премръзнала до смърт.

Тя обаче не помръдна.

— Странно — обади се Поаро, — тя като че ли не те чува. — Той ги изгледа замислено и продължи: — Казвате, че било шега, а? Сигурни ли сте, че е шега?

— Но да, разбира се — промърмори неспокойно Колин. — Ние… не искахме никому да причиним зло.

— Но защо тогава мадмоазел Бриджет не става?

— Нямам представа — вдигна рамене Колин.

— Хайде, Бриджет — подкани я нетърпеливо Сара. — Стига си се правила на глупачка.

— Наистина много съжаляваме, мосю Поаро — каза Колин. — Наистина се извиняваме.

— Няма нужда да се извинявате — рече със странен тон детективът.

— Какво имате предвид? — втренчи се в него момчето, после се обърна отново към момичето и извика:

— Бриджет! Бриджет! Какво има? Защо не става? Защо продължава да лежи там?

Поаро се обърна към Дезмънд и го повика:

— Вие, господин Лий-Уъртли. Елате тук. — Когато той се приближи, Поаро му каза: — Опитайте се да напипате пулса й.

Дезмънд Лий-Уъртли се наведе над момичето и докосна китката му.

— Няма пулс… — промърмори той и се втренчи в детектива. — Ръката и е съвсем безжизнена. Боже Господи, тя наистина е мъртва!

— Да, тя е мъртва — кимна Поаро. — Някой превърна комедията в трагедия.

— Някой? Но кой?