Агата Кристи - Приключението на коледния пудинг

— Има стъпки, които идват до момичето и се връщат. Отпечатъците много силно, наподобяват тези, които вие току-що направихте, господин Лий-Уъртли, идвайки по пътеката дотук.

Дезмънд Лий-Уъртли се обърна назад.

— Какво, по дяволите… Обвинявате ли ме? Мен? Вие сте луд! Защо ще искам да я убивам?

— Да, наистина, защо? Чудя се… Нека видим…

Поаро се наведе и много внимателно разтвори вкочанените пръсти на момичето.

Дезмънд шумно си пое дъх и се втренчи недоумяващо в ръката й. В дланта на мъртвото момиче имаше голям камък, приличащ на рубин.

— Това е проклетото нещо, което извадихте от пудинга! — извика той.

— Така ли? Сигурен ли сте?

— Разбира се, че съм.

Дезмънд припряно се наведе и взе камъка от ръката на Бриджет.

— Не трябваше да го правите — каза сърдито Поаро. — Не биваше да пипаме нищо.

— Но аз не съм докоснал тялото, нали? Това нещо тук обаче може да се загуби, а е доказателство. Най-важното сега е да извикаме полиция. Веднага отивам да се обадя. — Той се обърна и хукна към къщата.

Сара бавно се доближи до Поаро. Лицето й бе пребледняло.

— Не разбирам. Не разбирам — прошепна. Сетне сграбчи ръката на Поаро и попита: — Какво имахте предвид с тези отпечатъци?

— Вижте сама, мадмоазел.

Отпечатъците от стъпките, които водеха до тялото и обратно, бяха същите като тези на човека, стоял допреди малко до детектива.

— Искате да кажете… че е бил Дезмънд? Глупости!

Изведнъж бялата тишина бе пронизана от звука на форсиращ двигател. Всички се обърнаха. Видяха как една кола стремително потегля по алеята. Сара веднага я позна.

— Това е Дезмънд! Неговата кола! Той… сигурно отива лично да извика полицията, вместо да се обажда по телефона.

От къщата излезе Даяна Мидълтън и дотича до тях.

— Какво се е случило? — извика тя, останала без дъх. — Преди малко Дезмънд нахълта в къщата и каза, че Бриджет е убита. После се опита да се обади по телефона, но той не работеше. Не успя да се свърже. Каза, че сигурно са прекъснали жиците. Реши, че ще е най-добре да се качи на колата и да доведе полицията. Защо полиция?

Поаро посочи тялото.

— Бриджет? — втренчи се Даяна в него. — Но… да не е някаква шега? Дочух нещо… снощи. Помислих си, че ще ви погодят номер, мосю Поаро.

— Да — кимна той, — имали са такова намерение. А сега нека всички да влезем в къщата. Ако останем още, ще настинем, пък и нищо не можем да направим, преди господин Лий-Уъртли да се върне с полицията.

— Ама вижте — заекна Колин. — Не можем… не можем да оставим Бриджет сама.

— Няма да й помогнем, ако останем — обясни му кротко Поаро. — Хайде елате. Тъжно е наистина, голяма трагедия, но вече нищо не можем да направим, за да помогнем на мадмоазел Бриджет. Затова да влезем вътре и да се стоплим, и може би да изпием по чаша чай или кафе.

Те послушно го последваха към къщата. Певърил тъкмо се канеше да удари гонга. Дори и да му се бе сторило необичайно, че повечето от членовете на семейството са навън по това време и че под палтото си Поаро е по пижама, той с нищо не го показа. Въпреки напредналата си възраст Певърил бе все още идеалният иконом. Не забелязваше нищо, което не се искаше от него да забележи. Влязоха в столовата и седнаха. Когато пред всеки бе сложена чаша кафе, Поаро заговори:

— Налага се да ви разкажа една история. Не мога да ви съобщя всички подробности, но ще ви я опиша в общи линии. Става дума за един млад принц, който наскоро пристигнал в тази страна. Донесъл със себе си прочуто бижу, което възнамерявал да поправи и да го подари на дамата, за която ще се жени. За съжаление обаче, преди да го направи, се запознал с една много красива млада госпожица. Тази госпожица изобщо не се интересувала от принца. Вълнувало я единствено бижуто. Един ден изчезнала заедно със скъпоценното украшение, което поколения наред принадлежало на семейството на принца. Както се досещате младият човек изпаднал в много неловко положение. Скандалът трябвало да бъде избегнат на всяка цена. Било невъзможно да се обърне към полицията. Ето защо той се довери на мен, Еркюл Поаро, и ми каза: „Намерете го. Намерете прочутия рубин.“ И така, младата госпожица имала приятел, а той участвал в доста съмнителни афери. Бил замесен в изнудване и в продажба на бижута в чужбина. Постъпвал винаги много умно. Полицията го подозирала, но нищо не можела да докаже. Разбрах, че този умен господин ще прекара коледните празници тук, в този дом. Било много важно красивата млада госпожица, която откраднала бижуто, да изчезне за известно време, така че никой да не може да й задава въпроси или да я преследва. Наредили така нещата, че тя също да дойде в „Кингс Лейси“, като я представят за сестра на умния господин…