Агата Кристи - Приключението на коледния пудинг

— Да — кимна Сара. — Мислехме… — Тя замълча.

— Искал е да тръгнете с него, нали? Е, това е един чудесен начин да изнесете някое бижу извън страната. Когато избягате с някое момиче, а сетне този факт се разгласи, едва ли биха ви заподозрели, че сте изнесли също и прочуто бижу. О, да, прикритието би било идеално.

— Не ви вярвам! — извика момичето. — Не вярвам и дума от всичко това!

— Тогава попитайте сестра му — предложи й Поаро и посочи с глава зад рамото й.

Сара рязко се обърна. На вратата стоеше момиче с платиненоруса коса. Носеше кожено палто и гледаше намръщено групата в библиотеката. Очевидно бе разгневена.

— Сестра! Друг път! — изсмя се неприятно тя. — Тази свиня не ми е никакъв брат! Духна и ме остави аз да опера пешкира! А идеята си беше негова. Той ме замеси в това! Каза, че щели да паднат много пари и че никога нямало да се стигне до съд, защото се бояли от скандал. Можех да заплаша Али, че сам ми е дал рубина. Двамата с Дез щяхме да си поделим парите в Париж. А сега тази свиня избяга! Иска ми се да го убия! — После изведнъж смени тона и продължи: — Колкото по-бързо се махна оттук… Някой може ли да ми повика такси?

— Пред вратата ви чака една кола, която ще ви закара до гарата, мадмоазел — каза Поаро.

— Мислите за всичко, а?

— За повечето неща — скромно рече той.

Но Поаро нямаше да се отърве толкова лесно. След като излезе, за да изпрати фалшивата госпожица Лий-Уъртли до колата, той се върна в библиотеката. Всички бяха все още там. Колин се обади пръв. Момчешкото му лице бе намръщено.

— Вижте какво, мосю Поаро, ами рубинът? Да не би да го оставите да се измъкне с него?

Лицето на Поаро се помрачи. Той поглади леко мустаците си, но изглеждаше притеснен.

— Ще го открия — промърмори. — Има и други начини. Ще продължа…

— Как можахте! — възнегодува Майкъл. — Да оставите тази свиня да се измъкне с рубина!

Бриджет реагира още по-рязко.

— Той пак ни будалка — извика. — Нали, мосю Поаро?

— Ще изпълним ли заключителния номер, мадмоазел? Бръкнете в левия ми джоб.

Бриджет пъхна ръка в джоба му и я извади с триумфален възглас. В ръката й искреше огромният рубин.

— Както се досещате, този, който стискахте в ръката си, беше фалшив. Купих го от Лондон за всеки случай. Нали разбирате? Не бива да има скандал. Мосю Дезмънд ще се опита да се отърве от рубина в Париж или в Белгия, или някъде другаде, където има връзки. Тогава ще открие, че камъкът е фалшив. Какво по-хубаво от това? Всичко завърши щастливо. Избегнахме скандала, принцът получава рубина си, връща се в страната си и се жени, надяваме се щастливо. Чудесен край!

— Не и за мен — промърмори тъжно Сара.

Изрече го толкова тихо, че никой, освен Поаро не я чу.

— Грешите, мадмоазел Сара — погледна я нежно той. — Вие придобихте опит, а всеки опит е ценен. Сигурен съм, че ви очаква щастие.

— Така си мислите — недоверчиво рече тя.

— Ама, мосю Поаро, я кажете, как разбрахте, че ви готвим номер? — обади се Колин все още намръщен.

— Моя работа е да зная всичко — отвърна важно той и засука мустак.

— Добре де, но не виждам как бихте могли да го научите. Да не би някой да ви го е снесъл… искам да кажа някой да ви го е съобщил?

— Не, съвсем не.

— Тогава как? Кажете ни?

Всички извикаха в хор:

— Кажете ни!

— Не, не — категоричен беше Поаро. — Ако ви кажа как съм разбрал, ще си разкрия тайните. Все едно фокусникът да ви каже как прави триковете си.

— Кажете ни, мосю Поаро! Хайде, кажете ни!

— Наистина ли искате да разкрия и последната тайна?

— Да, да, кажете ни!

— Ох, не мисля, че мога. Ще бъдете толкова разочаровани.

— Хайде, сега, мосю Поаро, кажете ни! Как разбрахте?

— Ами, знаете ли, онзи ден след чая седях на един стол в библиотеката до прозореца и си почивах. Сигурно съм задрямал, защото ме събудиха вашите гласове. Обсъждахте плана си точно под прозореца, а той беше леко открехнат.

— Това ли е всичко? — извика разочарован Колин. — Колко елементарно!

— Нали? — усмихна се Еркюл Поаро. — Виждате ли? Разочаровани сте.

— Е, във всеки случай вече знаем всичко — обади се Майкъл.

— Наистина ли? — промърмори сякаш на себе си детективът. — Аз не знам всичко. При това моята работа е да знам всичко.

Той поклати леко глава и отиде във вестибюла. Може би за двайсети път извади от джоба си зацапания лист хартия, на който бе написано:

Не яжте от сливовия пудинг. Един дето ви желае доброто.

Поаро замислено се взря в листа. Той можеше да обясни всичко, но не и това! Обидно! Кой го бе написал? Защо го бе написал? Докато не разбереше, нямаше да има и минутка покой. Изведнъж мислите му бяха прекъснати от някакъв странен скърцащ звук. Рязко погледна надолу. Момичето с увисналите коси чевръсто търкаше пода с четка. Когато го видя, то се втренчи с широко ококорени очи в листа в ръцете му.