Агата Кристи - Приключението на коледния пудинг

— Да, мосю Поаро.

Детективът се оттегли в дневната, а на лицето му заигра лукава усмивка.

— Каква ирония! — каза си. — След скъпия ми Хейстингс да се занимавам с госпожица Лемън. Какъв по-голям контраст може да си представи човек. Скъпият ми Хейстингс! Как щеше да се забавлява! Щеше да се разхожда напред-назад, да говори за случая, да му придава романтични окраски, да приема за чиста монета всяка дума, написана във вестника. А горката госпожица Лемън, онова, което я помолих да направи, съвсем няма да й достави удоволствие.

Не след дълго секретарката влезе при него и му подаде лист, изписан на машина.

— Ето информацията, която искахте, мосю Поаро. Но се боя, че не може да се смята за достоверна. Във всеки вестник има различно описание на случилото се. Не мога да гарантирам, че повече от шейсет процента от фактите са верни.

— Струва ми се, че оценката ви е твърде строга — промърмори Поаро. — Благодаря ви за усилията, госпожице Лемън.

Фактите изглеждаха невероятни, но бяха доста ясни. Майор Чарлс Рич, заможен ерген, поканил неколцина приятели на вечеря в апартамента си — господин и госпожа Клейтън, господин и госпожа Спенс и капитан Макларън. Капитанът бил стар приятел както на Рич, така и на семейство Клейтън. С младото семейство Спенс се познавали отскоро. Арнолд Клейтън работел в Министерството на финансите. Джеръми Спенс бил младши чиновник. Съобщаваха и годините на присъстващите — майор Рич на четирийсет и осем, Арнолд Клейтън на петдесет и пет, капитан Макларън на четирийсет и шест, Джеръми Спенс на трийсет и седем. За госпожа Клейтън пишеха, че „била с няколко години по-млада от съпруга си“. Един-единствен от поканените не е успял да присъства на вечерята. В последния момент на Клейтън се наложило спешно да замине за Шотландия и се предполагало, че е взел влака в 8.15 от гара Кингс Крос.

Вечерята протекла нормално. Изглежда, всички са се забавлявали. Не са били много шумни, нито пък са прекалили с пиенето. Разотишли се към 11.45. Четирима от гостите си тръгнали заедно и се качили на едно такси. Пръв слязъл капитан Макларън, когото оставили пред клуба му, сетне семейство Спенс оставили Маргарет Клейтън на Кардиган Гардънс и се прибрали в къщата си в Челси.

Страшното откритие било направено на следващата сутрин от слугата на майор Рич — Уилям Бърджес. Той не живеел в къщата. Пристигнал рано, за да почисти дневната, преди да поднесе на майора сутрешния чай. Когато започнал да чисти, открил голямо петно на светлия килим, върху който стояла раклата. Сторило му се, че петното е от нещо, течащо от нея. Веднага отворил капака и надникнал вътре. С ужас видял тялото на господин Клейтън. Бил намушкан във врата.

Бърджес изскочил на улицата и повикал минаващия полицай.

Това бяха фактите по случая. Имаше и някои подробности. Полицията незабавно уведомила госпожа Клейтън, която била „напълно съсипана“ от новината. За последен път видяла съпруга си около шест часа предната вечер. Прибрал се вкъщи много ядосан, защото получил съобщение от Шотландия, че трябва спешно да замине във връзка с някакво негово имущество. Настоял съпругата му да отиде на вечерята без него. После се отбил в клуба си, където заварил капитан Макларън на чашка с приятели. Обяснил му какво се е случило. Накрая, поглеждайки часовника си, казал, че ще има време да се отбие при майор Рич, за да се извини, след което да хване влака от гара Кингс Крос. От клуба се опитал да позвъни на майора по телефона, но не могъл да се свърже.

Според Уилям Бърджес господин Клейтън пристигнал в апартамента около 7.55. Майор Рич не бил в дома си, но прислужникът очаквал той да се върне всеки момент. Ето защо Бърджес предложил на Клейтън да влезе и да го почака. Гостът обяснил, че бърза за влака. Прислужникът го поканил в дневната и се върнал в кухнята, за да довърши приготовленията за вечерята. Не чул кога се е прибрал господарят му, но след около десет минути майор Рич надникнал в кухнята и му наредил да отиде да купи турски цигари, които били любимите на госпожа Спенс. Бърджес веднага излязъл. После занесъл цигарите на майора в дневната. Господин Клейтън не бил там, но прислужникът решил, че вече си е тръгнал, за да хване влака.

Разказът на майор Рич бе кратък и ясен. Когато се прибрал, не заварил Клейтън в апартамента си и дори не разбрал, че е идвал. Не намерил бележка и за пръв път чул за пътуването на Клейтън до Шотландия, когато пристигнала съпругата му и другите гости.