Агата Кристи - Приключението на коледния пудинг

Вечерните вестници съобщаваха и за още два момента. Госпожа Клейтън, която била „съсипана от шока“, напуснала апартамента си и отишла за известно време при приятели.

Вторият момент се отнасяше до майор Чарлс Рич. Той бе обвинен в убийството на Арнолд Клейтън и бе арестуван.

— Значи така — заключи Поаро и погледна госпожица Лемън. — Арестуването на майор Рич можеше да се очаква. Но какъв забележителен случай! Толкова забележителен! Не мислите ли?

— Според мен такива неща се случват, мосю Поаро — отвърна тя без никакво вълнение.

— О, да, наистина. Всеки ден се случват. Или почти всеки ден. Но въпреки че са трагични, обикновено са напълно обясними.

— Много неприятна история.

— Да те намушкат и да те скрият в испанска ракла, наистина не е много приятно за жертвата. Безспорно е така. Но когато казвам, че случаят е забележителен, имам предвид поведението на майор Рич.

— Има подозрение, че майор Рич и госпожа Клейтън са били много близки… — сподели с неприязън секретарката. — Само подозрение, а не доказан факт. Заради това не го включих в резюмето си.

— Постъпили сте правилно. Но тази подробност някак се набива на очи. Това ли е всичко, което имате да ми кажете?

Госпожица Лемън не реагира. Поаро въздъхна. Колко му липсваше богатото въображение на Хейстингс. Да се обсъжда някой случай с госпожица Лемън бе непосилен труд.

— Помислете за момент за майор Рич. Той е влюбен в госпожа Клейтън и това е сигурно… Иска да се отърве от съпруга й… това също е сигурно, въпреки че, ако тя също е влюбена в него и те са близки, защо е трябвало да постъпват по този начин? Вероятно са предполагали, че Клейтън няма да даде развод на съпругата си. Но не това имам предвид. Майор Рич е запасен офицер и нерядко се казва, че военните не са особено умни. Все пак възможно ли е той да е такъв глупак?

Секретарката не отговори. Очевидно според нея последният въпрос на Поаро бе риторичен.

— Е, какво мислите за всичко това? — попита я нетърпеливо детективът.

— Какво мисля аз? — втренчи се в него тя.

— Но, да! Вие!

Госпожица Лемън се опита да се съсредоточи заради натиска, който бе оказан върху нея. Тя не се отдаваше на сериозни мисловни процеси, освен ако не беше специално помолена. През по-голямата част от времето мислите й бяха заети с подробностите за безукорно подреждане на документи. Това бе единственото, което я вълнуваше.

— Ами… — започна и спря.

— Просто ми кажете какво се е случило… Какво според вас се е случило през онази вечер. Господин Клейтън седи в дневната и пише бележка. Майор Рич се връща… и после какво?

— Вижда господин Клейтън. Те… предполагам, че са се скарали и майорът го е намушкал. После, когато осъзнава какво е направил, е напъхал трупа в раклата. Сигурно гостите е трябвало да пристигнат всеки момент.

— Да, да. Пристигат гостите. А трупът е в раклата. Вечерята свършва и гостите си отиват. После…

— Ами после… предполагам, че майор Рич е отишъл да си легне и… О!

— Аха! — възкликна Поаро. — Видяхте ли! Убивате човек и го скривате в ракла. Сетне спокойно си лягате, необезпокояван от мисълта, че на сутринта прислужникът ви ще открие престъплението.

— Предполагам, че е възможно прислужникът изобщо да не погледне в раклата.

— Дори при условие, че забележи огромно петно от кръв на килима под нея?

— Може би майор Рич не е видял, че има кръв.

— А не е ли проява на небрежност от негова страна да не се заинтересува?

— Сигурно е бил разстроен — предположи секретарката.

Поаро вдигна отчаяно ръце.

Подчинената му се възползва от ситуацията и излезе бързо от стаята.

Строго погледнато, загадката на испанската ракла не влизаше в работата на Поаро. В момента бе ангажиран с много деликатна мисия за една от големите нефтени компании и разследваше дали неин висш служител не е замесен в съмнителни сделки. Всичко бе много тайно, важно и безспорно доходно. Случаят беше заплетен и изцяло бе погълнал вниманието на Поаро, а освен това имаше огромното преимущество, че не изискваше почти никаква физическа активност. Бе сложен и безкръвен. Престъпление от най-висша класа.

Загадката на испанската ракла бе драматична и емоционална. Както неведнъж бе споменавал пред Хейстингс, тези две неща често се надценяват, но пък бяха стихията на Хейстингс. В подобни ситуации Поаро бе проявявал голяма строгост към приятеля си. А ето, че сега се държеше почти като него, завладян от мисли за красиви жени, убийства от любов, ревност, омраза и всички останали романтични причини за убийство. Искаше да научи всичко за този случай. Копнееше да разбере що за човек е майор Рич, какъв е прислужникът му Бърджес, каква е Маргарет Клейтън (струваше му се, че вече знае), какъв е бил убитият Арнолд Клейтън (в случай на убийство характерът на жертвата винаги има особено значение) и дори какъв е верният приятел капитан Макларън и новите им познати семейство Спенс.