Агата Кристи: Приключението на коледния пудинг

— Човек винаги смята, че неговите младежки години са най-хубавите — философски отбеляза Поаро.

— Зная. Отегчавам ли ви? Не искам да ви отегчавам. Както и да е, не желая Сара, която наистина е мило момиче, да се омъжи за Дезмънд Лий-Уъртли. Тя и Дейвид Уелин, който също е тук, винаги са били добри приятели, привързани са един към друг и двамата с Хорас се надявахме, че когато пораснат, ще се оженят. Но естествено сега тя го намира за скучен и е напълно запленена от Дезмънд.

— Не ви разбирам напълно, мадам — обади се Поаро. — Поканили сте го и той сега е тук, този Дезмънд Лий-Уъртли?

— Аз съм причината — призна си тя. — Хорас настояваше да й забраним да се вижда с него. Разбира се, по времето на Хорас бащата или настойникът щяха да отидат в къщата на младежа с камшик в ръка. Той много настояваше да не допускаме Дезмънд вкъщи. Обясних му, че тази тактика е напълно погрешна. Казах му: „Не, покани го да дойде тук. Нека прекара Коледа със семейството.“ Съпругът ми, разбира се, реши, че съм луда, но аз го убедих, като му казах: „Скъпи, нека да опитаме. Нека тя да го види в домашна обстановка, в нашата къща. Ние ще се държим любезно с него, ще бъдем учтиви и може би така той ще й се стори по-малко интересен.“

— Както се казва, мадам, добър план — похвали я Поаро. — Мисля, че разсъждавате много разумно. По-разумно от съпруга ви.

— Надявам се да успее — промърмори колебливо госпожа Лейси. — Но сякаш още не дава резултат. Все пак той е тук само от два дни. — Изведнъж на бузата й се появи трапчинка. — Ще ви призная нещо, мосю Поаро. Този младеж ми допада. Не искам да кажа, че наистина го харесвам. Не и с разума си, но усещам чара му. О, да! Разбирам какво намира Сара в него. Но аз съм достатъчно възрастна и опитна и зная, че той не носи нищо добро. Въпреки че ми е забавно в компанията му. Все пак си мисля, че той има и някои добри страни — добави отнесено дамата. — Попита дали може да доведе сестра си. Тя била оперирана и била в болница. Каза, че щяло да й бъде много тъжно да остане там по празниците. Попита ни много учтиво, дали няма да ни затрудни, ако я вземе със себе си. Увери ни, че ще се грижи да й носи храната в стаята и всичко останало. Е, мисля, че е много мило от негова страна, нали, мосю Поаро?

— Показва загриженост — рече замислено Поаро, — което сякаш не му е присъщо.

— О, не знам. Може да си привързан към семейството си, а в същото време да искаш да изиграеш някое богато момиче. Знаете ли, Сара ще бъде много богата, не само от онова, което ние ще й оставим, е, разбира се, то няма да е много, защото по-голямата част от парите, както и къщата, ще наследи Колин, внукът ни. Но майка й бе много богата и когато Сара стане на двайсет и една, ще влезе във владение на цялото си наследство. Сега е на двайсет. Не, мисля, че е много мило от страна на Дезмънд да се погрижи за сестра си. Освен това той не се опита да я представи като изключително добро момиче или нещо такова. Тя е стенографка, струва ми се, и работи като секретарка в Лондон. Той удържа на думата си и наистина й носи храната в стаята. Невинаги, разбира се, но доста често. Мисля си, че все пак той има някои хубави страни. Както и да е, не желая Сара да се омъжи за него — заключи решително възрастната дама.

— От всичко, което ми казахте, разбирам, че това би било истинско нещастие — обади се детективът.

— Мислите ли, че е възможно да ни помогнете по някакъв начин? — попита дамата.

— Да, мисля, че е възможно — кимна Поаро, — но не бих искал да ви давам големи надежди. Хора като господин Дезмънд Лий-Уъртли са много умни, мадам. Не се отчайвайте, може пък да успея да направя нещо. Във всеки случай ще вложа всичко, на което съм способен, дори единствено като благодарност за любезността ви да ме поканите тук за коледните празници. — Той се поклони, сетне се огледа наоколо. — Не е лесно в днешно време да се организират коледни тържества.

— Не е, наистина — въздъхна тя. Приведе се напред и продължи: — Знаете ли, мосю Поаро, за какво мечтая? Какво бих искала да стане?

— Моля, кажете ми, мадам.

— Мечтая си за едно малко модерно бунгало. Е, може би не точно бунгало, а малка, модерна къща, построена някъде тук в парка. Лесна за поддържане, с модерна кухня и без дълги коридори. Всичко да бъде лесно и просто.

— Много практична мечта, мадам.

— За съжаление е неизпълнима — въздъхна отново дамата. — Съпругът ми обожава това място. На него му харесва да живее тук. Няма нищо против дребните неудобства и затруднения и би се чувствал зле да живее в малка модерна къща в парка!