Агата Кристи - Приключението на коледния пудинг

Хорас Байндлър се върна в Лондон без повече допълнения към колекцията си от архитектурни уродливости, а Реймънд Уест написа писмо на госпожица Грийншоу, в което й съобщаваше, че познава една жена на име Луиза Оксли, която би могла компетентно да свърши работата по дневниците. Минаха няколко дни и пристигна отговор. Беше написан със старомоден ситен почерк. Госпожица Грийншоу го уведомяваше, че с нетърпение очаква да се възползва от услугите на госпожа Оксли, и предлагаше да се срещне с нея. Госпожа Оксли трябваше да я посети в къщата.

Лу пристигна точно навреме, двете се договориха за условията на заплащане, които бяха твърде щедри, и тя започна работа на следващия ден.

— Безкрайно съм ти благодарна — каза младата жена на Реймънд. — Чудесно ме устройва. Мога да водя децата на училище, след това да ходя в „Щуротията на Грийншоу“ и на връщане да ги прибирам. Колко чудесно се нареди всичко! Ще се постарая да се отплатя на старата дама с работата си.

Вечерта след първия си работен ден тя сподели впечатленията си:

— Почти не видях домашната помощница. В единайсет и половина ми донесе кафе и бисквити. Устата й беше нацупена и почти не ми проговори. Струва ми се, че никак не одобрява присъствието ми там. Изглежда, че между нея и градинаря Алфред съществува голяма вражда. Той е местен младеж и, бих казала, доста мързелив. Двамата не си говорят. В типичния си авторитетен стил госпожица Грийншоу ми каза: „Доколкото си спомням, винаги е имало непоносимост между градинарите и прислугата. Така е било и по времето на дядо ми. Тогава в градината са работили трима мъже и едно момче, а в къщата — осем прислужнички, но винаги е имало търкания.“

На другия ден Лу се върна с нова информация.

— Представяте ли си — каза, — тази сутрин ме накараха да се обадя по телефона на племенника.

— На племенника на госпожица Грийншоу?

— Да. Изглежда е актьор. Играе в една трупа, която това лято изнася представления в Боръм он Сий. Обадих се в театъра и оставих съобщение за него, че утре е канен на обяд. Странно наистина. Старата дама не искаше домашната помощница да научи. Струва ми се, че госпожа Кресуел е направила нещо, което я е ядосало.

— Утре следва ново развитие на вълнуващия сериал — промърмори Реймънд.

— Прилича точно на сериал, нали? Сдобряване с племенника, кръвта вода не става… ще бъде направено ново завещание, а старото ще бъде унищожено.

— Лельо Джейн, защо си толкова сериозна?

— Така ли, скъпа? Научи ли нещо ново за полицая?

Лу я погледна объркано:

— Нищо не зная за полицай.

— Забележката, която е направила, скъпа, сигурно има някакъв смисъл.

На другия ден Лу отиде на работа в много добро настроение. Мина през отворената входна врата — вратите и прозорците на къщата винаги стояха отворени. Изглежда, госпожица Грийншоу не се страхуваше от крадци и вероятно беше права, защото повечето вещи в дома тежаха почти тонове, а нямаха толкова голяма стойност.

На алеята Лу мина покрай Алфред. Забеляза, че стои облегнат на едно дърво и пуши, но когато я зърна, веднага грабна греблото и започна старателно да събира листа. „Глупав младеж — помисли си тя, — но красив.“ Чертите му й напомняха на някого. Докато прекосяваше просторния вестибюл, запътила се към стълбището, погледът й се спря на големия портрет на Натаниъл Грийншоу, окачен над камината. Портретът излъчваше викторианския просперитет на собственика, настанил се в голямо кресло, а ръцете му лежаха върху тежък златен ланец, който стигаше до скута му. Тя се взря в лицето му. Масивна челюст, рунтави вежди и пищни черни мустаци.

Мина й през ума, че Натаниъл Грийншоу сигурно е бил красавец на младини. Вероятно е изглеждал като Алфред…

Качи се в библиотеката, затвори вратата зад себе си, махна капака на пишещата машина и извади дневниците от страничното чекмедже на бюрото. През отворения прозорец мерна шарената щампована рокля на госпожица Грийншоу. Беше се навела до алпинеума и усърдно плевеше. Последните два дни бе валяло и очевидно плевелите се бяха възползвали. Лу бе градско момиче и реши, че ако някога има градина, никога няма да направи алпинеум, който да се нуждае от ръчно плевене. После се зае с работата си.

Когато в единайсет и половина госпожа Кресуел влезе в библиотеката с подноса за кафе, личеше, че е в много лошо настроение. Стовари с трясък подноса на масата и загледана в празното пространство, отбеляза:

— Ще си имаме компания за обяд, а в къщата няма нищо за ядене! И как трябва да постъпя, бих искала да знам? А от Алфред няма и следа.