Агата Кристи - Приключението на коледния пудинг

Мълчанието наруши госпожа Фарли.

— Не разбирам, мосю Поаро — каза раздразнено тя. — Този сън…

— Да, този сън е бил много важен — съгласи се Поаро.

Дамата потрепери и продължи:

— До този момент никога не съм вярвала в свръхестественото… но сега… да го сънуваш нощ подир нощ…

— Това е невероятно! — възкликна лекарят. — Необикновено! Ако не ми го казваше ти, Поаро, и ако не беше излязло от устата на този дърт… — Той се покашля смутено и като възстанови професионалния си маниер на говорене, продължи: — Моля да ме извините, госпожо Фарли. Ако самият господин Фарли сам не беше разказал тази история…

— Точно така — усмихна се Поаро, а очите му, допреди малко полузатворени, изведнъж се отвориха. В тях проблясваха, зелени искрици. — Ако Бенедикт Фарли не беше ми разказал… — Той замълча за минута, докато оглеждаше недоумяващите лица на присъстващите. — Знаете ли, онази вечер се случиха някои неща, които не съумявах да си обясня. Първо, защо трябваше да показвам писмото, с което ме канят?

— За да ви идентифицират — предположи Корнуорти.

— Не, не, млади човече. Тази мисъл е твърде нелепа. Трябва да е имало много по-сериозна причина. Защото господин Фарли не само поиска да види писмото, но настоя да му го оставя. Освен това той не го е унищожил. Днес следобед е било намерено сред документите. Защо го е запазил?

— Искал е, ако нещо се случи с него — проехтя гласът на Джоана Фарли, — фактите относно странния му сън да станат известни.

Детективът кимна одобрително.

— Много сте съобразителна, мадмоазел. Сигурно това е била причината да запази писмото. Когато господин Фарли умре, историята със странния му сън да бъде разгласена. Този сън е бил много важен. Жизненоважен, мадмоазел! Сега стигаме до втория момент. След като изслушах разказа му, помолих господин Фарли да ми покаже бюрото си и револвера. Той понечи да стане и да удовлетвори молбата ми, но изведнъж отказа. Защо ми отказа?

Този път никой не му предложи отговор.

— Ще задам въпроса си по друг начин. Какво е имало в съседния кабинет, което той не е искал да видя?

Отново мълчание.

— Да, трудно е да се даде отговор. И все пак е имало някаква причина. Някаква много важна причина, поради която господин Фарли ме прие в кабинета на секретаря си и категорично отказа да ме заведе в своя. В онази стая е имало нещо, което той не е можел да допусне да видя. И така стигаме до третото необяснимо нещо, което се случи през онази вечер. Точно когато си тръгвах, господин Фарли ме помоли да му върна писмото, което ми е пратил. По невнимание му подадох писмото от пералнята. Той го погледна и го сложи на масичката до себе си. На вратата обаче аз се досетих за грешката си и разменихме писмата. Когато напуснах къщата… трябва да си призная… се почувствах напълно объркан. Цялата работа и особено последната случка ми се сториха много странни. — Той вдигна глава и започна да мести погледа си от човек на човек. — Не разбирате ли?

— Ама, Поаро, наистина не разбирам какво общо има твоята пералня — обади се в типичния си стил доктор Стилингфлийт.

— Моята пералня е изключително важна — рече детективът. — Онази глупава жена, която работи там и съсипва якичките ми, за пръв път в живота си бе полезна на някого. Сигурно вече разбирате, то е очевидно. Господин Фарли погледна писмото, а един-единствен поглед би бил достатъчен, за да разбере, че не е неговото, и все пак той не го разбра. Защо? Защото не виждаше добре!

— Не беше ли с очила? — обади се рязко инспектор Барнет.

— Да, носеше очила — усмихна се Еркюл Поаро. — Ето защо е толкова интересно. — Той се наклони напред и продължи: — Сънят на господин Фарли е бил много важен. Разбирате ли, сънувал е, че се самоубива. Малко по-късно той го прави. Тоест бил е сам в кабинета си и е намерен с револвера до него, никой не е влизал или излизал от стаята по времето, в което той се е застрелял. Какво означава това? Означава, че сигурно е самоубийство, нали?

— Да — обади се с категоричен тон Стилингфлийт.

Еркюл Поаро поклати глава и съчувствено каза:

— Точно обратното. Било е убийство! Едно необикновено и хитро замислено убийство. — Той потропа с пръсти по масата, а зелените му очи заблестяха. — Защо господин Фарли не ме заведе в кабинета си през онази вечер? Какво имаше там, което аз не биваше да видя? Мисля, приятели, че е бил самият Бенедикт Фарли! — Поаро се усмихна на недоумяващите лица. — Да, да, не говоря глупости. Защо господин Фарли, с когото разговарях, не можа да различи двете съвършено различни писма? Защото имаше съвсем нормално зрение, а носеше много силни очила. Такива очила биха превърнали нормално виждащ човек практически в слепец. Нали така, докторе?