Харуки Мураками - Норвежка гора

— Двайсет — казах аз.

— Аз съм човек-грамофон — възкликна Рейко. — Моите преподаватели щяха да припаднат, ако можеха да ме видят сега.

Тя продължи да си пийва, да пуши и да свири — няколко песни в стил боса нова, Роджърс и Харт, Гершуин, Боб Дилън, Рей Чарлз, Керъл Кинг, Дъ Бийч Бойс, Стиви Уондър, „Песен на сукиякито“, „Синьо кадифе“, „Зелени ливади“ от Кию Сакамото. Понякога затваряше очи и кимаше с глава или тананикаше мелодията.

Когато виното свърши, минахме на уиски. Излях виното от чашата върху каменния фенер в градината и го смених с уиски.

— Докъде стигна бройката? — попита Рейко.

— Четирийсет и осем — отвърнах.

Четирийсет и девета поред песен беше „Елинор Ръгби“, а петдесетата — още едно изпълнение на „Норвежка гора“. След това тя даде почивка на ръцете си и пи малко уиски.

— Може би спи, а? — каза тя.

— Да — отвърнах. — Изумително е.

Рейко ме погледна в очите и каза:

— Сега ме чуй, Ватанабе. Искам да забравиш напълно онова тъжно малко погребение, на което присъства. Запомни това изумителното, което ние устроихме.

Кимнах.

— Ето още малко в добавка — рече тя и като петдесет и първа мелодия изсвири любимата си Бахова фуга. Когато стигна до края, рече почти шепнешком: — Какво ще кажеш да го направиш с мен, Ватанабе?

— Странно — отговорих. — И аз си мислех за същото.

Влязохме вътре и дръпнахме пердетата. После в затъмнената стая Рейко и аз потърсихме телата си, сякаш за нас това беше най-естественото нещо на света. Свалих блузата и панталоните й, после бельото й.

— Имах доста странен живот — каза Рейко, — обаче не съм си и помисляла, че някога панталонът ми ще бъде събут от мъж, който е с деветнайсет години по-млад от мен.

— Предпочиташ сама да го събуеш ли?

— Не, продължавай. Но не бъди твърде възмутен от всичките ми бръчки.

— Харесвам бръчките ти.

— Ще ме накараш да се разплача — прошепна тя.

Целувах я навсякъде, като специално се постарах да последвам с език набръчканите места. Имаше гърди на момиче. Погалих ги и хванах зърната им между зъбите си, после пъхнах пръст в нейната топла, влажна вагина и започнах да го движа.

— Погрешно място, Ватанабе — прошепна Рейко в ухото ми. — Това е просто една бръчка.

— Не мога да повярвам, че се шегуваш в такъв момент!

— Извинявай — рече тя. — Страх ме е. Не съм го правила от години. Чувствам се като седемнайсетгодишно момиче — дойдох на гости на едно момче в неговата стая, а съвсем неочаквано се оказвам гола.

— Честно казано, чувствам се така, сякаш изнасилвам седемнайсетгодишно момиче.

С пръст в нейната „бръчка“, придвижих устни нагоре към шията и до ухото и хванах едното зърно с пръстите на другата си ръка. Когато дишането й се учести и гърлото й затрепери, разтворих дългите й тънки крака и проникнах в нея.

— Нали няма да направиш така, че да забременея? Ще се стараеш, нали? — промърмори Рейко в ухото ми. — Много бих се притеснила, ако забременея на тази възраст.

— Не се безпокой — казах. — Просто се отпусни.

Когато проникнах докрай, тя потрепери и издаде въздишка. Галейки гърба й, аз се движех в нея и после, съвсем внезапно, свърших. Беше силна, неудържима еякулация. Стиснах Рейко здраво, когато спермата ми заизтича на пресекулки в нейната топлина.

— Извинявай — рекох. — Не можах да се овладея.

— Не ставай смешен — каза Рейко, като ме плесна по задника. — Не бива да се притесняваш. Винаги ли мислиш за това, когато правиш секс?

— Да, почти.

— Е, не го мисли, когато си с мен. Забрави го. Просто се отпусни и прави каквото искаш. Добре ли беше?

— Направо чудесно. Затова не можах да се овладея.

— Сега не е моментът да се владееш. Прекрасно е. И на мен ми беше много хубаво.

— Знаеш ли какво, Рейко?

— Какво?

— Трябва да си намериш любовник. Ти си невероятна. Иначе би било чиста загуба.

— Добре, ще си помисля. Но се питам дали хората си намират любовници и прочие в Асахикава.

След няколко минути пак се възбудих и проникнах в нея. На Рейко й секна дъхът и тя се заизвива под мен. Движех се бавно и овладяно, докато я държах в прегръдките си и разговаряхме. Беше чудесно преживяване да разговаряме така. Кажех ли нещо смешно и я разсмеех, вибрациите се предаваха на мен чрез пениса ми. Останахме в прегръдките си много дълго.

— О, толкова е хубаво — каза Рейко.

— И движението не е лошо — рекох.

— Хайде. Направи го.

Вдигнах краката й и проникнах колкото можах, после се отдадох на удоволствието от усещането да се движа кръгообразно и след като му се насладих напълно, си позволих да свърша.