Херман Хесе - Петер Каменцинд

Изхвръкнал от трезвия и тежък въздух на родината, разперих криле в блаженство, на воля. Макар в живота понякога да ми е вървяло зле, аз все пак съм вкусил изобилно и чисто от странните мечтателни наслади на младостта. Подобно на млад воин в отмора върху цветния синор на гората, живеех в блажена разбуненост всред борби и палавщини; и като ясновидец, изпълнен с предчувствия, стоях над тъмни пропасти, заслушан в бученето на големи реки и бури, с душа, готова да долови съзвучието на нещата и хармонията на всеки живот. Дълбоко и радостно пиех от пълните чаши на младостта, потайно страдах сладки мъки за боязливо обожавани жени и се наслаждавах до дълбините на най-благородното младежко щастие — на едно мъжествено радостно, чисто приятелство.

В нови дрехи и с малко сандъче, пълно с книги и едно-друго, пристигнах, готов да завладея моя дял от света и да докажа, колкото е възможно по-скоро, на ония простаци у дома, че бях издялан от по-друго дърво от останалите Каменцинди. Три чудесни години живях в една и съща ветровита таванска стая с просторен изглед, учех, творях, чезнех и чувствах цялата хубост на земята да ме обгръща със своята топла близост. Всеки ден нямах топла храна, но всеки ден всяка нощ и всеки час сърцето ми пееше, смееше се и плачеше, изпълнено със силна радост, и притисках до себе си горещо и страстно милия живот.

Цюрих беше първият голям град, който на мен, младо-зеленото хлапе, се падна да видя и аз зяпах в продължение на няколко седмици, постоянно учуден. Да се възхищавам искрено на градския живот или да му завиждам наум не ми идваше; в това си бях същински селянин; но аз се радвах на многобройните улици, къщи и хора. Разглеждах оживените с коли улици, кейовете, площадите, градините, разкошните здания и черкви; виждах тълпи трудолюбиви хора да тичат на работа, виждах студенти да скитат, аристократи да излизат с каляските си, глупаци да се пъчат, чужденци да ходят нагоре-надолу. Модно елегантните жени на богаташите, с изглед на придворни, ми наподобяваха пауни в кокоши двор, хубави, горди и малко смешни. Боязлив впрочем не бях, но недодялан и коравоглав, и не се съмнявах, че ми бе отредено да опозная основно подвижния живот на градовете, а по-късно и сам да намеря своето сигурно място там.

Младостта пристъпи към мен в образа на красив студент, който учеше в същия град и беше наел две хубави стаи на първия етаж в къщата, в която живеех. Чувах го всеки ден да свири долу на пиано и при това за пръв път почувствах чара на музиката, най-женственото и най-сладко изкуство. После виждах красивия младеж да излиза от къщи с книга или ноти в лявата ръка, в дясната цигара, чийто дим се извиваше след гъвкавия му строен вървеж. Боязлива обич ме влечеше към него, но аз се държах настрана и се боях да установя контакт с човек, покрай чието леко, свободно и богато съществуване моята бедност и недодяланост в обноските само щяха да ме унижат. Тогава той сам дойде при мен. Една вечер някой почука на моята врата и аз малко се стреснах; защото никога още не бях виждал гости при себе си. Красивият студент влезе, подаде ми ръка, представи се и се държеше тъй свободно и весело, като че бяхме стари познати.

— Исках да ви попитам нямате ли желание да посвирите малко с мен — каза той любезно. Но аз никога в живота си не бях хващал инструмент. Казах му това и прибавих, че освен алпийски песни, от никакво друго изкуство не разбирам, но неговата хубава и чаровна музика често е стигала до мен.

— Как може човек да се измами! — извика той весело. — По вашата външност можех да се закълна, че сте музикант. Чудесно! Пеете алпийски песни? О, моля ви, запейте! Умирам от нетърпение да ви чуя.

Бях съвсем слисан и му обясних, че така, по принуда и вътре в стаята изобщо не мога да пея. Това можеше да стане в планината или най-малко на открито и по мое собствено желание.

— Тогава пейте в планината! Може ли още утре? Много ви се моля. Да направим привечер двамата един излет. Ще поскитаме, ще си поприказваме, после вие ще попеете и след това ще вечеряме в някое село. Нали имате време?

О, да, време имах достатъчно. Бързо се съгласих. После и аз го помолих да ми посвири нещо и слязохме в неговото хубаво, голямо жилище. Няколко картини в модерни рамки, пиано, известно артистично безредие и фин дъх на цигари придаваха на хубавата стая свободна и приятна елегантност и уютно настроение, съвсем ново за мен. Рихард седна до пианото и изсвири няколко такта.

— Познавате това, нали? — обърна се той към мен и беше великолепен, както беше извърнал хубавата си глава, целият сияещ.